Влязохме в последната декада на септември и вече официално е есен. Време за по-топла и уютна храна. Имам няколко рецепти, които влизат в тази категория и не са били публикувани. Явно им е дошло времето и тази е първата.
Има още
Имам някакви не много ясни спомени от ранното ми детство как едната ми баба се опитва да ме убеди да опитам яхния с бакла. Понеже бях много злояда, така и не успя. А майка ми не я обичаше и никога не я готвеше, та нямах мног възможности да пробвам на по-късна възраст. Превъртаме доста години напред и вече мога да кажа, че съм пробвала и я харесвам, но никога не би влязла в моите топ 3. Но пък кой знае – може да влезе във вашите, така че не пропускайте да опитате.
Има още
Поглед назад показва, че тази година съм правила салати значително по-рядко. Имам предвид салати от типа „за основно“. Не знам каква е причината, но ето една бърза салата с пиле, нахут и средиземноморски дресинг.
Има още
Отдавна се канех да направя сладолед с аромат на смокинови листа. Първоначалната идея беше да накисна листа в сметаната, както направих за тази панакота, но след това приготвих праха от смокини и реших да използвам него. За подсладител използвах течна стевия, но би се получил прекрасно с мед, който да добави още един вкусов нюанс.
Този сладолед се приготвя без машина. В състава му няма почти никаква вода и затова не се разслоява при охлаждане. Освен това иска кратък престой във фризер (около 30 минути) преди сервиране и е най-добре да се съхранява в хладилника.
Ако ще подслаждате с мед, захар или алулоза, добавете 75 – 80 г към сметаната и разбийте добре. Добавете рикотата и разбийте отново до гладка смес. Ако подслаждате с течна стевия, добавете я сега. Разбийте и опитайте на сладост. Ако не ви е достатъчно, добавете още малко от избрания подсладител и разбийте добре, най-вече ако ползвате захар или алулоза, за да се разтопят. Добавете праха от смокини и разбийте пак.
Прехвърлете в подходящ съд и приберете във фризера за около 2 часа. Проверете на час – час и половина. Целта е да стегне, но не да замръзне. Трябва да можете лесно да отнемете с лъжица за сладолед. Времето за охлаждане ще зависи от температурата на камерата.
След сервиране, ако ви е останал, приберете в хладилника и преместете във фризера около половин час преди следващото сервиране.
Общо взето от всяко пътуване се прибирам с някаква кулинарна книга. Последната купихме от веригата Le Pain Quotidien в Брюксел. В нея има всякакви рецепти (вкл. супи и оосновни), но първата, на която се спрях, е за десерт. Хареса ми идеята за целите зърна киноа по външността на кексчетата, които след изпичане стават хрупкави и за прекрасен контраст на мекия, топящ се в устата франджипан.
Има още
Познавам Венец от години. Обожавам лютеницата и мармаладите им и съм си купувала техни продукти от фермерски пазари, но никога не бях си поръчвала кошница. Досега. С част от продуктите, които получих, направих за Жорже леко побългарена версия на португалската супа калдо верде с кейл вместо традиционното португалско зеле, което тук не се намира.
Има още
Не знам за вас, но аз вечно търся идеи за вкусни сезонни десерти, които поне до някъде влизат в категорията полезни. Иначе казано – повече протеин и по-малко бързи въглехидрати. В идеалния случай и повече фибри, но не винаги е възможно да отметна и трите. Понеже е лято и разнообразието от плодове е максимално, те естествено са с предимство при избора на съставки. И понеже сливите са сред вечните ми фаворити, днес ви предлагам една рецепта с тях.
Има още
Всяка сутрин на път към плажа ги гледах тиквичките и не устоях. Набрах си още малко цветове. Този път бяха по-дребнички и не ставаха за пълнене, затова направих нещо средно между омлет и фритата с рикота и пармезан. Някои от цветовете имаха мини тиквички – тях нарязах на дребно и добавих към сместа.
Има още
Между апартамента и плажа имаме около 3 минути път през една буквално ничия земя. Основно бурени, но преди няколко дни забелязах ярко оранжеви петна между листата и се оказаха безстопанствени тиквички. известно време им се чудих и днес реших да си набера. У дома ги правя във фраера, но тук нямам и понеже в никакъв случай нямаше да ги пържа, остана опцията грил.
Има още
Ароматът на смокинови листа за мен е един от вечните символи на лятото. Всяка година си го прибирам в кутия под формата на чай, за да ми напомня през по-хладните дни за топлината на слънчевите лъчи.
Има още
