В края на септември сутрините са по-хладни и някак предразполагат да си постоим в къщи повече. Не знам за вас, но лично аз съм по-склонна да отделя време за приготвянето на специална закуска в такова време, отколкото през топлите летни месеци.
Има още
Отдавна се канех да направя сладолед с аромат на смокинови листа. Първоначалната идея беше да накисна листа в сметаната, както направих за тази панакота, но след това приготвих праха от смокини и реших да използвам него. За подсладител използвах течна стевия, но би се получил прекрасно с мед, който да добави още един вкусов нюанс.
Този сладолед се приготвя без машина. В състава му няма почти никаква вода и затова не се разслоява при охлаждане. Освен това иска кратък престой във фризер (около 30 минути) преди сервиране и е най-добре да се съхранява в хладилника.
Ако ще подслаждате с мед, захар или алулоза, добавете 75 – 80 г към сметаната и разбийте добре. Добавете рикотата и разбийте отново до гладка смес. Ако подслаждате с течна стевия, добавете я сега. Разбийте и опитайте на сладост. Ако не ви е достатъчно, добавете още малко от избрания подсладител и разбийте добре, най-вече ако ползвате захар или алулоза, за да се разтопят. Добавете праха от смокини и разбийте пак.
Прехвърлете в подходящ съд и приберете във фризера за около 2 часа. Проверете на час – час и половина. Целта е да стегне, но не да замръзне. Трябва да можете лесно да отнемете с лъжица за сладолед. Времето за охлаждане ще зависи от температурата на камерата.
След сервиране, ако ви е останал, приберете в хладилника и преместете във фризера около половин час преди следващото сервиране.
Август тихо затвори вратата, но за мен все още е лято. Затова днес искам да споделя една лятна рецепта. Имах сурови скариди (за съжаление без главите, от които става прекрасен бульон), пакет сушени гъби шиитаке и една малка жълта тиквичка.
Има още
Общо взето от всяко пътуване се прибирам с някаква кулинарна книга. Последната купихме от веригата Le Pain Quotidien в Брюксел. В нея има всякакви рецепти (вкл. супи и оосновни), но първата, на която се спрях, е за десерт. Хареса ми идеята за целите зърна киноа по външността на кексчетата, които след изпичане стават хрупкави и за прекрасен контраст на мекия, топящ се в устата франджипан.
Има още
Познавам Венец от години. Обожавам лютеницата и мармаладите им и съм си купувала техни продукти от фермерски пазари, но никога не бях си поръчвала кошница. Досега. С част от продуктите, които получих, направих за Жорже леко побългарена версия на португалската супа калдо верде с кейл вместо традиционното португалско зеле, което тук не се намира.
Има още
И по-точно тройно смокинов – с участието на ликьор, който си донесох от Малта преди години и ползвам само за десерти, прах от смокинови листа и пресни смокини. Ако обичате тези плодове, които точно сега са в сезон и ако харесвате аромата на листата, в който лично аз съм влюбена, не пропускайте да си приготвите този прекрасен десерт.
Има още
Днес ви предлагам една прекрасна лятна рецепта, която приготвих на скара, но може да стане както във фраер, така и на тиган. Маринованите шишчета може да се приготвят и без зеленчуци, но аз имах останали цветчета броколи и реших да ги добавя и така да увелича количеството фибри в рецептата. Ако искате нещо по-екзотично, може да добавите ананас.
Има още
Не знам за вас, но аз вечно търся идеи за вкусни сезонни десерти, които поне до някъде влизат в категорията полезни. Иначе казано – повече протеин и по-малко бързи въглехидрати. В идеалния случай и повече фибри, но не винаги е възможно да отметна и трите. Понеже е лято и разнообразието от плодове е максимално, те естествено са с предимство при избора на съставки. И понеже сливите са сред вечните ми фаворити, днес ви предлагам една рецепта с тях.
Има още
Всяка сутрин на път към плажа ги гледах тиквичките и не устоях. Набрах си още малко цветове. Този път бяха по-дребнички и не ставаха за пълнене, затова направих нещо средно между омлет и фритата с рикота и пармезан. Някои от цветовете имаха мини тиквички – тях нарязах на дребно и добавих към сместа.
Има още
След пастата с фенел, днес отново съм на сицилианска вълна. Отново е паста, но ала Норма. Това ястие можете да намерите буквално във всеки ресторант, сервиращ местна храна. Списъкът с продукти е много семпъл, но вкусът е наистина впечатляващ.
Има още
