Има хора, които могат да ядат супи целогодишно. Признавам си, че не съм от тях и през лятото рядко посягам към такива ястия. Може да е заради топлото време, но дори и за таратор почти не се сещам. Но, дойде ли есен, нещата рязко се променят.
Има още
Днес откривам сезона на тиквата и целината с тази гъста есенна супа. Изпекох зеленчуците в air fryer, но това не е задължително. Супата може да се приготви и само с варене, ако така ви е по-удбно. Комбинацията от тиква, целина и ябълка е достатъчна, за да осигури прекрасен вкус, но печенето го извежда на ново ниво.
Има още
Португалска в името на рецептата е в кавички, понеже дори не съм разглеждала рецепти, просто подходих по начина, по който обикновено подхождат тук и заложих на традиционни продукти. В Португалия много често се използват листни зеленчуци. Както сварени или задушени за гарнитура, така и в супи. Аз взех листа от ряпа, които се продават във всеки хранителен магазин. Не знам дали у дома се намират (аз не съм попадала), но можете да ги замените с листа от цвекло, кейл или манголд.
Има още
Вчера имахме гости и, въпреки че имаме останала храна от Нова Година, реших да приготвя нещо различно. По-леко, като за след празници. Имах тиква, карфиол и една изостанала дюля. Тиквата разделих на две – едната част изпекох с глава чесън, другата нарязах за варене. С печената тиква и карфиола приготвих основното, а с останалата и дюлята направих тази супа.
Има още
Една нетипична за нашите географски ширини супа, в която обещавам, че ще се влюбите, заради финия вкус и неустоим аромат. Няма картофи или други високо-въглеходратни съставки, което означава, че можете да си я приготвите дори ако сте на хранителен режим.
Има още
Навън е хладно и мрачно – идеално време за една топла супа. Минестроне е италианска класика с много вариации според сезона и наличните зеленчуци. В някои версии има панчета, в повечето има паста и бобови, но като цяло съществува известна свобода за интерпретация.
Има още
Температурите рязко паднаха. На някои по-високи места дори валя първият за сезона сняг, нищо че е едва началото на октомври. Такова време е точно за топла, засищаща пилешка супа, която да сгрее тялото и душата. Сигурна съм, че всички имат любима рецепта, може би наследена от майка или баба.
Тази не е точно стандартна. Предлагам ви я, в случай че искате да пробвате нещо малко по-различно, защото за мен лично няма нищо по-скучно от повтарянето на едни и същи ястия.
Има още
Не, не е тиква. Може да е 1ви октомври, но на мен ми е рано за тиква, която и без друго ще присъства редовно през зимните месеци. Това е супа от печени кореноплодни – целина, сладки картофи, червен лук, чесън и моркови. Пропорциите са примерни, аз имах една целина и един картоф, към които добавих останалите продукти. Изпекох ги с малко зехтин и клонче салвия.
Има още
Преди няколко дни в супермаркета случайно попаднах на челядинки и не се стърпях, понеже напоследък все по-рядко стигам до фермерския пазар. Взех и целина, която не е съвсем в сезон и е малко рано за големите глави, но пък ми е супер любима.
Има още
Соевите продукти и аз сме на „вие“ откакто се помня. Много са причините, но основните са, че соята е фитоестоген, с най-много генни модификации и със склонността да задържа най-големите количества глифосат, регистрирани в краен продукт. И освен това като цяло са ми безвкусни, особено тофуто. Изключение прави само люто-киселата супа, в която то се вписва достатъчно добре за моя вкус.
Има още
