Мисо е един от продуктите за които бях чувала, но по някаква причина не бях заинтересована достатъчно да разбера какво точно е и за какво се ползва. Явно му дойде времето, понеже миналия уикенд в Зоя видях паста и реших да взема за проба. След това разгледах рецепти и стана ясно, че мисото определено има място в моята кухня.
Понеже напоследък страдам от рязък недостиг на време, съвсем естествено първото му приложение беше в ястие, което би могло да мине за аламинут.
Пилешката супа може да вдигне болен и да подобри настроението на почти всеки. Сигурна съм, че имате любима, може би семейна, рецепта, но все пак искам да ви предложа този нетрадиционен прочит. Пилето в това ястие може да бъде останало от друго готвене, печено или варено. Аз направих супата с гърди, защото ги предпочитам, но всяка част на пилето става.
Опитвам се поне един път в месеца да правя разчистване на хладилника. Обикновено от това излизат много интересни и сполучливи ястия. Последното „издание“ произведе тази рецепта и една псевдо баница, за която си признавам, че купих допълнително гъби, макар че можех да мина и без тях.
Ароматни, сладки, хрупкави отвън, меки и леко дъвчащи отвътре – това са идеалните дребни сладки. Тези са тройно кокосови с лимон. Тройно, защото са с кокосово масло, кокосова захар и кокосови стърготини. За кето версия, можете да замените захарта с еритритол.
Тръгнала бях да правя винен кебап, но някъде по пътя се отклоних и стигнах до това ястие. Идеята ме озари преди няколко седмици, когати имахме гости и едната от тях спомена за празника на кестена в Брежани (където никога не съм била) и как там е имало не само сладкиши, но и основни ястия с кестени.
Това определено ме изненада. Не присъствието на кестени в яхния, а това, че е била сготвена по нашите ширини, където този продукт не е много популярен. И така една мисъл доведе друга, тя пък трета и реших говеждият шол, който готвех за винен кебап, да влезе в различно ястие. Намерих една рецепта на Hairy Bikers, която е с бира и реших да тръгна от нея. Първата стъпка беше да заменя бирата с вино. И други промени направих, така че крайният резултат сигурно няма много общо с тяхната рецепта, но важното е, че стана много вкусно.
Сигурно ще кажете, че кестени вече не се намират и ще бъдете прави – моите са замразени. Но нямаш как да не споделя рецептата. Запазете си я и я сгответе, когато излезе новата реколта.
200 г кестени (сготвени и обелени, тегло след обелване)
50 г червени боровинки (аз харесвам дребните, киснати в ябъков сок от Зоя)
сол и черен пипер на вкус
Приготвяне
Мариновайте нарязаното месо във виното за поне 8 часа (аз обикновено го оставям един цял ден). Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган или тенджера (моите любими са чугунени), който може да се ползва и във фурната. Добавете отцеденото и леко подсушено месо и запечатете. Извадетe от тигана.
Добавете останалия зехтин, дафиновия лист, дългия пипер и семената ким и гответе 3 – 4 минути, докато пуснат аромата си. Добавете праза, нарязан на шайби и гответе 4 – 5 минути. Добавете чесъна и доматеното пюре и разбъркайте добре.
Загрейте фурната до 160 градуса. Ако съдът ви е подходящ за ползване във фурна, върнете месото обратно и добавете морковите, дребно нарязаната целина, виното, в което сте мариновали и бульона (може да сложите 300 мл и да добавите останалия по-късно). Разбъркайте добре, добавете розмарина, похлупете и сложете във фурната. Ако съдът не е подходящ за фурна, прехвърлете в друг, който има капак (пръстен гювеч би бил подходящ).
Гответе час и половина, след което извадете идобавете нарязаните кестени и боровинките. Отстранете клонката розмарин, посолете и разбъркайте добре. Тук е момента да добавите бульон, ако течността се е изпарила. Подправете със сол и черен пипер. Върнете във фурната за още около 40 – 50 минути, докато месото стане стане крехко. Сервирайте и се насладете.
Ако паметта не ме лъже, ядох чиме ди рапа (или рапини) преди няколко години в Неапол. Беше гарнитура към октопод на скара и понеже не разпознах името, ми го обясниха като вид броколи. Когато чинията дойде, се изненадах, защото това не приличаше на броколи, а на сотиран спанак. На вкус беше приятно с леко горчив послевкус.
Още една рецепта за салата, която може да се сервира като основно ястие. С любимата черна леща, която е много богата на протеини, придружена от печено цвекло, спанак и авокадо. Нар, шам фъстък и пресен кориандър допълват картината и оформят една едновременно красива, вкусна и хранителна чиния.
Класиката си е класика. Има нещо много уютно в манджите с вино, което ги прави идеални за по-студеното време. Като това пиле с вино от френската кухня.
При мен се получи като оползотворяване на остатъци, но можете да си направите това ястие и без такъв повод и няма да съжалявате. Аз имах броколи на пара, останали от един обяд и киноа с маслини и сушени домати, останала от друг обяд. Имах също и един пакет с дребни диви скариди от Северно море, който се доближаваше опасно до края на срока си на годност и това реши съдбата им.
Странно е скариди с боб, но се оказа добра комбинация. Видях нещо подобно в кулинарната секция на NYT, докато търсех идеи за едни скариди. Там беше с бял боб, обаче аз, като един виден нелюбител на това вариво, естествено нямах такъв. Но пък имах малко останала папуда и тя свърши чудесна работа.