Този пост е продължение на Италианска афера част I – La Serenissima

Втората част на пътуването ни започна с тичане (буквално) от ресторанта, в който обядвахме, до хотела и след това до автобуса за летището, откъдето взехме кола под наем. Закъсняхме с около 2 часа, но, понеже бях предупредила агенцията, колата ни чакаше.

Валдобиадене

От Венеция до Валдобиадене се пътува само около час. Пътищата в Италия (северна със сигурност, а, доколкото си спомням, и на юг) са направо мечта. Няма никаква база за сравнение с нашата картина и това може само да ни кара да се питаме защо допускаме с години да се сменят правителства и местна власт и да няма сериозно подобрение на ситуацията. Ползвахме GPS, но маркировката и табелите са изключително добри, така че, ако знаете в каква посока пътувате спокойно може да се оправите и без него.

Районът Конелиано – Валдобиадене се намира в подножието на Доломитите и е дом на най-доброто просеко. Освен това е много красив. На където и да погледнете, виждате прекрасно поддържани лозя, зелени хълмове и красиви къщи. Отново се налага не особено приятното сравнение с нашите на места изоставени и често западнали селски райони. Не бих казала, че природните дадености в Италия са по-добри. Просто грижата и отношението са други и усилията са възнаградени.

Ако не бяхме поканени на рожден ден там, може би нямаше да обърна внимание на района, понеже не е част от популярните маршрути. Има много вили, хотели и подобни места за отсядане, но туризмът е основно насочен към просеко (всеки хотел организира турове) и колоездене. Засякохме се с група колоездачи на, бих казала, почтена възраст, които бяха дошли с пълно оборудване и се готвеха да започнат обиколка.

Много се радвам, че случайността ни доведе до тук, понеже се влюбихме в мястото и ще намерим време и начин да се върнем. Хотелът, в който отседнахме (Boutique Hotel Municipio) се води 3 звезди, но определено е висока категория.

Основният недостатък е, че сервират само закуска, но пък каква закуска само. Собствениците на хотела имат лозя, винарна и ресторант (Trattoria alla Cima), които се намират на около километър. Не е далече, но пътят няма предвидени тротоари и ходенето до там или обратно по тъмно не е много добра идея. За гости на хотела ресторантът предлага услугата „такси“ – някой от персонала ще ви закара, след като приключите обяда или вечерята си.

Ние вечеряхме там след пристигането и храната беше прекрасна. За пръв път опитах биголи (вид паста, подобна на спагети, но доста по-дебела) и патешко рагу. Лимоновият чийзкейк беше свеж и кремообразен с идеална консистенция.

Във Валдобиадене имахме две нощувки. На сутринта след първата опитахме закуската. Не е на блок маса. Има неща, които се сервират на всеки – плодове, хляб, масло, крема сирене, кисело мляко, различни видове мюсли и сладка/конфитюри и мед. Но има и меню, от което да си поръчате допълнително яйца (най-вкусните, които съм яла, доколкото небцето ми помни) в различни форми, сандвичи, кроасани (ох, този с крем от пистачио е божествен) и други, като не е необходимо да се ограничите с едно. Определено беше една от най-добрите закуски, които сме опитвали.

Както казах, районът е прекрасен и е идеален за разходки, но ние предварително бяхме решили да отидем до езерото Гарда. Понеже трябваше да се върнем за празнична вечеря, се наложи да се спрем на точката на езерото, до която можем да стигнем най-бързо – град Гарда. Това определено не е най-красивото и живописно място, но дава представа за мащабите. От Валдобиадене до там са около 2 часа с кола, така че имахме около 3 часа за разходка и обяд. Гарда има стара (непосредствено до езерото) и по-нова част и си е типичен курортен град с много туристи. Има и марина.

Гледките към езерото и околните хълмове са много красиви. Почти цялата крайбрежна алея е заета от заведения и хотели. Имаше и street food fest, но там не забелязахме нищо традиционно – основно бургери. Избрахме ресторант на случаен принцип и не бяхме разочаровани.

Рожденият ден, около който се случи цялото пътуване до Италия беше във Вила Барберина – венецианско имение от 18ти век. Настоящите собственици също произвеждат просеко. Вилата е изключително красива. Аз имам много малко подходящи снимки, понеже беше тъмно, но можете да погледнете на сайта. Чудесен пример за това как може старото да се поддържа и да живее дълго.

Верона

На следващия ден потеглихме към Верона, но през Венеция, защото трябваше да върнем колата. До Верона стигнахме с влак. Мечтая за времето, когато влаковете в България ще приличат поне малко на тези в Италия. Железопътният транспорт е надежден и не се влияе от задръствания. Не случайно навсякъде в Европа той е предпочитан пред автобусния, който е по-бавен и като цяло по-неудобен.

Верона е много красива. Ако трябва да избера между нея и Венеция, ще ми бъде много трудно. Венеция е уникална, но нещо във Верона говори директно на сърцето ми. Два дни не са съвсем достатъчни, ако искате да видите повече неща. Имате избор от катедрали, музеи, красиви площади, Арената, къщата на Жулиета, разбира се и Кастел Сан Пиетро, на високото, откъдето се открива чудесна гледка към града. Също като във Венеция, горещо бих препоръчала просто да се изгубите по уличките (не толкова тесни, като тези в La Serenissima), между красивите сгради с окичени с цветя балкончета.

Хотелът ни Casa Panvinio беше в стария град, на брега на Адидже. Много приятна изненада и определено най-доброто съотношение качество/цена за това пътуване. Нямаше закуска, но бяха подсигурили вода, капсули кафе и пакетирани закуски. Следващия път, когато дойдем във Верона, определено ще отседнем на същото място.

Нямахме предварително начертана програма. Три дни препускане из Венеция и пътуването до Валдобиадене и Гарда ни бяха донесли приятна умора и една бавна и лежерна Верона беше точно това, от което имахме нужда. Разходихме се, видяхме балкона и статуята на Жулиета. Качихме се до Castel San Pietro с фуникулар (това е по-скоро атракция, отколкото необходимост, понеже изкачването е малко и не е трудно) и видяхме Верона отвисоко. И, не на последно място, разбира се – пробвахме няколко местни ресторанта. Жорже имаше желание да влезем в Castel Vechio (определено си заслужава, била съм там при предишно пътуване), но уцелихме почивния му ден.

Храната във Верона

Предварително бях набелязала само една салумерия – Gironda (иначе казано магазин за колбаси и сирена) поради две причини – 1. това е много разпространен „формат“ и нямаше как да го подмина и 2. тази конкретно имаше много приятно задно дворче с изглед към реката и предлагаше „пикник“ с продукти купени на място. Асортиментът беше сирена и колбаси – огромен избор, пресен хляб, който се доставя от другаде, бира, вино и вода. Ние си взехме хлебчета, рикота, сладка горгонзола, прошуто кото, нарязан пъпеш и – много приятна изненада и нещото заради което определено си заслужаваше да отидем там – горчица с праскови и шам фъстък. Имаше и горчица с ягоди. Това е нещо като сладко с гъст сироп, към който е добавен смлян синап. Вкусът е сладък и хапещ едновременно и страшно много ми хареса. Идеална компания е за мазни сирена като горгонзолата. Идеята беше да отидем там за брънч, но се оказа, че в 10 сутринта е рано и още не са доставени хлебчетата. Затова закусихме другаде и се върнахме за обяд.

Всички други ресторанти и кафенета открихме на място и случайно. Caval Matto, чиято собственичка е българка и където предлагат прекрасна баница с яйца, йогурт, фета и… копър. La Basilica, където не говореха и дума английски и прибегнахме до жестомимичен превод и картинки, но пък говеждият стек със зелен пипер беше уникално добър. Gnam Gnam, където закусихме след неуспешния първи опит със Salumeria Gironda. Много приятно място не само за закуска а и за обяд и вечеря. La Molinara, където почти вечерях конски стек, но обилният обяд в салумерията и наличието на пармиджано ала меландзана ме отказаха. Там отидохме без резервация и се оказа, че могат да ни дадат маса само за час и половина. Освен нас имаше само още една маса с чужденци и храната беше наистина мнот вкусна. Жорже яде биголи с рагу от глиган. И Dolce Locanda, която срещнахме по пътя следващата сутрин и решихме да закусим там – също много добър случаен избор. Да не забравяме и сладоледа – Venchi, разбира се, макар че ядохме и на още едно място, но нямам спомен за името и снимка.

Верона може би остава леко пренебрегната, в сравнение с другите традиционни италиански дестинации като Рим, Флоренция, Венеция, Пулия или Амалфийското крайбрежие и други. От изброените само в Пулия не съм била и наистина смятам, че Верона заслужава да и обърнете внимание следващия път, когато планирате да посетите Италия.