Когато пътуваме, винаги се оглеждам за антикварни магазинчета и пазари. Обичам да си купувам неща с дълга история, дори когато не знам каква е тя. Като тези две почти 100 годишни чинии. Винаги много внимателно ги опаковаме в багажа, за да ги предпазим, но понякога се случва и да не оцелеят.
Има още
Днес няма рецепта – не в кулинарният смисъл на думата. Има рецепта за даряване на щастие. Щипка внимание, лъжица споделеност, няколко шепи любов. Толкова малко е нужно.
Има още
За незапознатите с милата родна картинка това заглавие сигурно звучи като нещо съвсем нормално и ежедневно. У нас обаче то може да предизвика повдигане на вежди в смисъл „ти не си добре“. Не бях пътувала с влак в България от далечната 1991. Тогава пътуването беше кошмар. Прави в коридора с около 2 часа престой от общо 7 за разстояние от около 250 км. Предполагам става ясно, че не съм разчитала на добри впечатления от предишен опит, когато реших да си купя билети за БДЖ.
Има още
Когато през януари заговорихме за почивка на море, Жóрже изяви желание да отидем в Бургас. Той много харесва плажа, морската градина и самия град и аз нямах нищо против да задоволя желанието му. Може би е непопулярно мнение, но аз не съм особен фен на Гърция (това не включва Крит, който е прекрасен и винаги бих се върнала там с удоволствие). Пък и смятам, че поне част от парите, които харча за туризъм, е добре да остават в България. Знам, че много хора смятат, че тук е мръсно и хотелите и обслужването са ужасни. Аз не съм си сложила розови очила и виждам, че на много места е точно така. Но има и други, които не са такива и заслужават подкрепата ни, за да оцелеят.
Има още
Темата е безкрайно болезнена и експлоатирана. Ако се чудите защо съм решила да се изкажа по нея – защото моят случай е специфичен и може да помогне на някого да се справи по-добре. Това, разбира се, не е официален медицински съвет, но шансовете са, че няма да получите адекватен такъв, понеже масово лекарите са объркани и не разбират какво и защо се случва.
Има още
