Ното, Рагуза, Модика, Сиракуза, Катания и Таормина

Пет дни са крайно недостатъчни за Сицилия. Тук всеки камък има история и във всички посоки има спиращи дъха гледки. Ако имате възможност, планирайте поне 8 дни. Или направете като нас – изберете си ограничен брой места с удобна комуникация.

Сицилия беше тазгодишната дестинация за вече традиционното ми пътуване с приятелки от гимназията и любимата ни учителка. Имахме ограничено време и беше ясно, че трябва да изберем какво да отпадне. Понеже полетът беше до Катания, Палермо отпадна, заради пътуването дотам. Съсредоточихме се върху източната страна, след което Месина отпадна и останаха Ното, Рагуза, Модика, Сиракуза, Катания и Таормина.

Тази година групата беше по-голяма и естествено се раздели на две основни части – по-авантюристично настроените заложихме на програма максимум, а останалите избраха релакса в първите дни и видяха Сиракуза, Катания и Таормина. Избрахме да нощуваме на две места – в Сиракуза и Катания и да пътуваме до другите места с публичен транспорт или кола.

Ното

От летището нашата група се отправи с автобус към Ното. Оставихме багажа на съхранение и прекарахме няколко прекрасни часа в бароковата столица на Сицилия. Красиви сгради в топли тонове, живописни улички, вкусна храна – тук има от всичко и най-хубавото е концентрирано в историческия център.

Обективно 2 – 3 часа са напълно достатъчни. Ние не бързахме, отделихме време за обяд и за джелато след това (оказа се, че комбинацията портокал, куркума и чили е супер вкусна), качихме се до покрива на една църква, за да погледнем отгоре и 4 часа по-късно слязохме до гарата в ниското и се отправихме към Сиракуза.

Рагуза

На следващия ден наехме кола и отидохме до Рагуза и Модика. Важно е да знаете, че и двата града имат две отделни части и, докато в Модика и двете са много красиви, в Рагуза само едната си заслужава, ако разполагате с ограничено време.

Рагуза е на около час от Сиракуза. Има чудна магистрала за по-голямата част от пътя, но, преди да се зарадвате, трябва да знаете, че ограничението е … 80 км/ч. Градът има две части – Ибла и Супериоре. Ибла е по-старата и по-красива част. Ние се озовахме първо в Супериоре и тръгнахме да търсим забележителности, които на теория са на около 30 минути пеша, но се оказа, че трябва да минем през една стръмна долина. Затова се отказахме, взехме си колата от паркинга и отидохме в Ибла.

Този ден беше най-студеният от престоя ни с леко намръщено небе и силен вятър, но не ни заваля, за което бяхме благодарни. В Ибла има църкви, стари сгради и много красива градина. Денивелацията е съществена и общо взето на всеки завой се открива панорамна гледка.

Има и добри ресторанти – ние ядохме най-прекрасните кюфтета, свинско роле и пармиджана (патладжан с моцарела, доматен сос и пармезан) в Trattoria La Bettola. Пропуснахме десерта, понеже имахме да видим и Модика.

Модика

Подобно на Рагуза, Модика също има две части, но едната е на високото (Алта), а другата е в ниското (База). Алта е по-старата (според интернет) и задължително трябва да видите изгледа от Belvedere Pizzo, но според нас База е по-красивата.

Модика е шоколадовата столица на Сицилия. Взехме си най-различни видове и, ако съм откровена, ми е малко странен – не толкова хомогенен и топящ се в устата като повечето, които съм опитвала. Седнахме в сладкарница Fede и хапнахме каноли и други лакомства и след това се отправихме обратно към Сиракуза по магистралата с ограничение 80 км/ч, по която буквално всички (включително един ТИР) ни изпревариха.

Сиракуза

Мястото, където бяхме отседнали в Сиракуза е на центъра и много близо до остров Ортиджа. Единственият недостатък беше липсата на асансьор, което е много често срещано в по-старите сгради.

Тези от нас, които ходиха до Рагуза и Модика имаха само един ден в Сиракуза, преди тръгването към Катания.

Сиракуза е родното място на Архимед. Освен статуята между двата моста към Ортиджа, препратки към него има навсякъде. През 3ти век пр.н.е. той води защитата на острова от Римска обсада, използвайки параболични огледала, подобрени катапулти и други иновативни техники. През годините Сиракуза преминава от коринтско владение през римско, византийско, мюсюлманско, норманско, испанско, и британско влияние преди да стане част от Италия.

Островът Ортиджа е най-живописната част от Сиракуза. Истински лабиринт от тесни живописни улички и широка крайбрешна алея, която дори в началото на май е оживена. Стилът е барок и датира от времето на испанското присъствие, когато след земетресение и цунами през 1693 градът е издигнат наново.

Ако имате повече време в Сиракуза, може да си направите разходка с Фиат 500 или разходка с лодка около Ортиджа. Части от нашата група се възползваха и останаха много доволни.

Катания

След Сиракуза се отправихме обратно към Катания. Имахме 2 дни и единият беше предопределен за Таормина. В последния момент решихме да е неделята, защото тогава в Катания щеше да има маратон и центърът щеше да е затворен.

От всичко, което видяхме в Сицилия, Катания ми хареса най-малко. Под графитите и мръсотията определено се крие един хубав град, който заслужава повече грижа. Централната част е горе-долу добре, но свърне ли човек малко в страни, картината рязко се променя. Неподдържани сгради, дупки по улиците и много боклук. Съзнателно избрах да не снимам най-трагичните картини.

Но все пак градът има младежки дух и особено очарование, така че, ако имате време, посетете го. А ако обичате операта, непременно го направете, защото Катания е градът на Белини.

Театър, площад, градина, вила, кафене, статуи, коктейл и паста на името на най-известната му опера – Белини е буквално навсякъде. В катедралата Санта Агата от понеделник до събота включително има камерни концерти и Белини и най-сериозно застъпеният автор. Ние ходихме и беше чудесно преживяване.

Таормина

Най-спиращите дъха гледки останаха за последния ни ден в Сицилия. Таормина е уникално красива, дори и когато е пренаселена с туристи. Намира се на 204 метра надморска височина, като най-старата част е на 250 метра. Основната забележителност е античният гръцки амфитеатър. Гледките от него са наистина прекрасни. Оттам (както и от почти всяка по-висока точка) в ясни дни се вижда Етна. За нас най-горната й част беше скрита в облаци.

До Таормина се стига с автобус (който спира на високото близо до античния театър и стария град) и влак, който спира в ниското. Между двете нива има фуникулар. Аз не се качих, но съм сигурна, че е страхотно преживяване.

Единствената по-малко приятна страна на Таормина е тълпата туристи, дори в началото на май. Уличките бяха пълни, на места трудно се разминавахме. Има множество магазини, включително на известни марки, както и ресторантчета и кафенета. Ние хапнахме в Licchio’s, което горещо препоръчвам. Храната беше изключително вкусна и обслужването беше бързо и на ниво. За десерт си взехме традиционни каноли (кремът е наистина различен) от La Pignolata Guinness, които са най-добрите според Trip Advisor (аз съм съгласна с тях).

В Таормина има и красива градина с гледка към морето, за която не ми остана време, за съжаление. Само минах набързо, привлечена от гледката на хора в костюми от 19ти век, които влизаха там за събитие посветено на Belle Epoque, след което трябваше да бързам да си хвана автобуса за Катания.

Famous last words

Ще завърша, както започнах – пет дни са крайно недостатъчни за Сицилия. Но, дори да не можете да отделите повече, ще си заслужава да видите макар и част от това място, съчетало природна красота, древна култура и величествени барокови сгради.