Великден е относително близо вече и май е време за тематични рецепти. Аз тази година нямам ангажимент да готвя за деня, понеже за пръв път от много време няма да съм си у дома. И козунака ще пропусна, само за яйцата се колебая дали да боядисам няколко.
Има още
Един път е случайност. Два пъти са традиция. Миналата година за пръв път готвих леща на 1ви януари, след вчерашния ден вече мога да кажа, че това е традиция. Идеята е, че лещата (както всяко бобово или зърнено) символизира плодородие и благоденствие и, за са ги поканим в дома си, е добре да сготвим такава храна в първияденнановатагодина. Но извън суеверието, черната леща конкретно е идеална за дните след празници, понеже тя е много богата на протеини.
Има още
Една от любимите ми препоръки за здравословно хранене, която, за съжаление, не успявам да следвам, както бих искала, е да се консумират 1/2 кг зеленчуци на ден. Тази салата е стъпка във вярната посока. С нея ще си набавите около половината от тази дневна доза.
Има още
Никулден е само след няколко дни и, понеже съм сигурна, че далеч не всички обичат шаран или пък имат време за пълненето му, искам да ви предложа тази много бърза, лесна и вкусна рецепта, която определено ще спаси положението.
Има още
Една публикация наскоро ме подсети, че сезонът е идеален за джолан. Взехме свински и няколко дни по-късно отделих неоходимото време и внимание на това прекрасно ястие. Джоланът не е нещо, което можете да приготвите в последния момент. Добре е да го планирате, понеже се маринова и печенето е два и половина до три часа.
Има още
Първото нещо, което сготвих след малко над седмици почивка, наложена по здравословни причини. Имах два дълги и тънки патладжана, които или трябваше да сготвя, или да прежаля.
Избрах да е просто и бързо, но без да жертвам вкуса. Тази рецепта е точно такава – отнема много малко време и усилия, а резултатът е невероятно вкусен и ароматен.
Има още
За пръв път готвя ряпа като главен герой в ястието. Преди съм я ползвала основно като гарнитура на печено месо и понеже не бях сигурна как ще стане, заложих на по-сигурното и сложих и същото количество картофи. Празът влезе по средата, като плънка, между два слоя картофи и ряпа. За спойка направих бешамел, обогатен със заквасена сметана и синьо сирене. Резултатът беше УАУ 😀.
Има още
С риск да досадя – още една рецепта с тиква и салвия, понеже тази комбинация е наистина много добра. Този път ястието е панакота. И освен това е солена, което я прави по-скоро предястие, идеално за хубаво бяло вино, но не пречи да бъде и десерт.
Има още
Преди почти 20 години опитах традиционната домашно приготвена родопска трахана. Още помня колко неприятен вкус имаше и затова така и не разбирах възторга на много хора в социалните мрежи. Преди няколко седмици, моя позната, която е кулинар и гурман спомена трахана и се оказа, че тя също не харесва нашата, но много харесва гръцката.
Има още
До преди две седмици живеех с (явно грешното) убеждение, че горчицата е основно смлени синапени зърна. Италианците обаче смятат друго. Според тях горчица може да бъде и бързо сладко от плодове, към което се добавят смлени синапени зърна.
Запознах се с този продукт в салумерия Джиронда във Верона. Те имаха два вида – праскови с шам фъстък и ягоди. Мноооого ми хареса. Идеална е за компания на зрели сирена и колбаси и хубаво вино.
Понеже си донесох едно бурканче с праскови, реших да пробвам идеята със сливи. Получи се и искам да ви я споделя, Освен сливи, все още има и хубави праскови, така че можете да я направите и с тях. Почти съм сигурна, че и с тиква ще се получи. Уверявам ви, вкусът е уникален. Едновременно сладък и хаплив и можете да контролирате пикантността, според вкуса си.
Трябва да отбележа, че това не е чътни. Тук има само плодове и ядки. Приготвя се много лесно и може да се съхранява в хладилника до 2 месеца.
250 г сини сливи, почистени и нарязани – формата е по желание, но, ако ще искате да ги обелите, може би е по-добре да ги оставете на половина, за да ви е по-лесно
120 г еритритол
100 г кокосова захар *
2 ч.л. ябълков оцет
2 с.л. вино (аз сложих розе)
2 щедри щипки канела
5 – 10 грама синапени зърна, смлени в хаванче
2 – 3 цели зърна пипер (аз сложих розов)
30 – 40 г орехи, нарязани
* Избрах да ползвам еритритол за варенето на сливите, а за сиропа – кокосова захар, понеже еритритолът има склонността да кристализира при изстиване. Може да ползвате кокосова или друга захар за цялото количество.
В малка тенджерка сложете сливите, еритритола и 100 мл вода. Загрейте до завиране, намалете до къкрене и гответе 10 минути. Свалете от котлона, отцедете и оставете да изстинат.
В друг съд загрейте 100 мл вода с кокосовата захар, оцета, виното, канелата и черния пипер. Изчакайте да заври, намалете и гответе, докато придобие консистенция на мед. Добавете добре смлените зърна горчица (започнете с 5 грама) и разбъркайте. Гответе 2 – 3 минути и внимателно опитайте. Ако не в достатъчно пикантно, добавете още. Свалете от котлона, оставете да преседи 5 – 10 минути и прецедете.
През това време обелете (може да се пропусне) и донарежете сливите, ако е необходимо. В подходящ съд ги смесете с нарязаните орехи и залейте със сиропа. Прехвърлете в буркан за съхранение, затворете добре и оставете в хладилника за 4 – 5 дни. След това е готово за консумация.
За цялото количество:
Щипка смях и лъжица любов 