Соевите продукти и аз сме на „вие“ откакто се помня. Много са причините, но основните са, че соята е фитоестоген, с най-много генни модификации и със склонността да задържа най-големите количества глифосат, регистрирани в краен продукт. И освен това като цяло са ми безвкусни, особено тофуто. Изключение прави само люто-киселата супа, в която то се вписва достатъчно добре за моя вкус.

Почти не пропускам възможност да си я поръчам при доста редките посещения в китайски ресторант, но този път ми се прииска да си я приготвя у дома. Оказа се много лесно и реших да споделя, в случай че има и други като мен. Трябват ви няколко специфични продукта като оризов оцет, тофу и корен от джинджифил, но всички се намират относително лесно и няма да ви затруднят.

Продукти (за 5 порции)

• 600 мл костен бульон + 800 мл вода
• 60 мл оризов оцет
• 60 мл соев сос
• 250 г шиитаке, почистени от пънчетата и нарязани на ленти
• 150 г шимеджи (основно за визуален ефект, може да замените с още шиитаке или дори печурки)
• 3 с.л. нишесте от тапиока
• 2 с.л. настърган корен от джинджифил
• 2 скилидки чесън, настъргани
• щипка (или повече) лют пипер
• 2 яйца
• 200 г тофу, нарязано на кубчета
• сол и черен пипер на вкус
• 1 с.л. сусамово олио
• 2 – 3 стръка зелен лук

Приготвяне

В тенджера с обем около 2 литра и половина загрейте 540 мл бульон (останалите 60 мл оставете на страна), водата, оризовия оцет, соевия сос и гъбите. Изчакайте да заври и намалете до къкрене. Гответе 4 – 5 минути.

В купичка смесете останалите 60 мл бульон с нишестето и разбийте. Добавете към къкрещата супа и гответе около 2 минути с разбъркване, докато се сгъсти. Добавете настърганите джинджифил и чесън и лютия пипер. Разбийте яйцата добре и след това добавете към супата на тънка струйка с постоянно разбъркване, за да образуват яйчени ленти.

Последно добавете тофуто, подправете със сол и черен пипер и гответе още минута – две. Свалете от котлона и добавете сусамовото олио и ситно нарязания зелен лук. Сервирайте гореща.