Любимият ми зелен боб, този път рецептата е с полулярния местен сорт. От ранно детство помня лятната яхния, подправена с чесън и сервирана с кисело мляко. Днешното предложение е различно и нетипично, но много вкусно.
Има още
Авейро е град в северна Португалия, на около 30 минути от Порто в посока Лисабон, или на около 2 часа и половина от Лисабон. Известен е като португалската Венеция, понеже има канали (по-малко на брой, но по-широки) и традиционни лодки Молисейро, които в миналото са се използвали за превоз, търговия и прочее, а днес са основно туристическа атракция за разходки (ние се възползвахме). Името идва от молисо – водорасло, което се е използвало за наторяване. Друго основно предназначение е било извозвнето на сол от близките сóлници.
Има още
Обещах ви още една рецепта с френски боб, този път за гарнитура. Обикновено в такива случаи го готвя на пара, но този път го задуших със зехтин. В края на готвенето добавих нарязани на ленти сушени домати. Подправих със сол и черен пипер и сервирах с любимия микс от ядки и семена.
Има още
Едно истинско малко бижу на около час с кола от Лисабон. Óбидуш е сред малкото средновековни селища, които и до днес се помещават основно в рамките на крепостната си стена. Първото селище на това място е било келтско. В последствие финикийците са го ползвали като търговска станция, последвани от римляните.
Има още
Последният от големите дворци в и около Лисабон, който бях оставила за посещение през пролетта или лятото, най-вече заради красивите градини. Чакането си заслужаваше. Келуш (чието име означава „каква светлина“, но се изписва като една дума) започва историята си през 17ти век. В 1654 Жуао IV основава т.нар. Дом на вторите синове на монарсите, които няма да наследят трона и той включва имението в Келуш.
Има още
Един от най-любимите ми зеленчуци – френският боб – скоро ще бъде в сезон и имам да ви споделя две рецепти с него. В първата участва и друг сезонен продукт – пресните картофи. Зеленият боб (и френският в частност) е богат на фибри, витамини К, С и А и също така е приличен източник на протеин, което го прави и прекрасна гарнитура.
Има още
Да, има такова нещо. Паста с кайсии. Видях идеята с бри и спагети и, понеже имах кайсии, реших, че трябва да опитам. Направих я с гравиера и паста мидички, понеже това беше налично.
За соса изпекох кайсии и няколко скилидки чесън в air fryer (може и във фурна, аз избрах този начин, понеже количеството е малко и не си заслужаваше да чакам да загрее). Пасирах ги с вода от варенето на пастата и добавих настърганото сирене.
Има още
Този десерт беше експеримент. За него приготвих две смеси – едната обикновено кейково тесто без глутен и обогатено с протеин, другата – чийзкейк с кварк и бял шоколад. Мислех първо да запека кейка и след това отгоре да добавя чийза, но в крайна сметка реших да ги изпека заедно.
Има още
Никога не е късно човек да се върне към една добра идея. В този случай – The roasting tin. За поредната рецепта в този стил съчетах пуешко, тиквички, които влизат в сезон и нахут.
Има още
Не знам за кой път го казвам – фенелът (резенето) не получава достатъчно внимание по нашите географски ширини. Леко анасоновият му вкус е много свеж и приятен, дори за НЕлюбители като мен. А комбинацията с риба и морски дарове е наистина един път. В Сицилия пастата с фенел е традиционно ястие. Най-често е със сардини, но има и по-проста версия без тях. Аз не обичам сардини (за ужас на Жорже, който като истински португалец е захранен с тях) и затова пропуснах да я опитам там. Но пък у дома ме чакаше една глава фенел, която бях взела без конкретна идея и реших да направя нещо подобно.
Има още
