Тази година не ми остана време за великденски печива. Ще направя козунак или бабка, но понже има хиляди добре описани и сполучливи рецепти, не виждам смисъл да добавям още една и оставих това за последните дни преди празника. Ще ви предложа обаче една идея за оползотворяване на останали варени яйца.
Има още
Споделяла съм, че на пазара Ситняково в София всеки петък през сезона един мил господин от козе ферма Каряна предлага продуктите си. В началото на март започна да идва отново, но, понеже работният график не ми позволява да отида, тази привилегия се падна на Жорже, който говори свободно 4 езика, но българският си остава за него енигма. Пращам го със списък и обикновено всичко е точно. Бях поискала 3 кисели млека, но нямало и ме записали в списъка за следващата седмица. В деня Х Жорже се прибра вкъщи с 3 двулитрови бутилки непастьоризирано прясно мляко. Както се казва, когато животът ти даде лимони, си правиш лимонада. В моя случай – кисело мляко и панир.
Има още
Още една бърза и лесна рецепта с мисо. Оказа се, че комбинацията с тиква е много популярна. Може да ви звучи странно, но наистина много добре се допълват. Тук е с паста, но спокойно можете да направите същата комбинация на ризото.
Има още
Това е доста свободна интерпретация на класиката кала чана къри, в която добавих месо (пуешко, но може да е всякакво) и тиквички и пропуснах ориза. Черният нахут взех от магазини Зоя.
Има още
Или иначе казано – побългарени канелони. Не се сдържах да пробвам тази модификация, в която, освен италианските канелони и горе-долу класическия сос маринара, традиционните продукти са заменени с алтернативни – спанакът с лапад, рикотата с извара от козе мляко и моцарелата с натрошено бяло саламурено козе сирене. Няма сос бешамел, което може да разочарова някои, но първо опитайте, след това съдете.
Има още
Мисо е един от продуктите за които бях чувала, но по някаква причина не бях заинтересована достатъчно да разбера какво точно е и за какво се ползва. Явно му дойде времето, понеже миналия уикенд в Зоя видях паста и реших да взема за проба. След това разгледах рецепти и стана ясно, че мисото определено има място в моята кухня.
Понеже напоследък страдам от рязък недостиг на време, съвсем естествено първото му приложение беше в ястие, което би могло да мине за аламинут.
Има още
Името баница присъства тук само защото използвах кори за оформянето. Иначе това е по-скоро пай, събрал налични зеленчуци плюс няколко яйца и малко от последната бучка козе сирене, която си купих преди края на сезона от ферма Каряна. Имах праз, спанак, манголд моркови и гъби, но списъкът с продукти е гъвкав и може да включва, каквото е налично във вашия хладилник.
Има още
Опитвам се поне един път в месеца да правя разчистване на хладилника. Обикновено от това излизат много интересни и сполучливи ястия. Последното „издание“ произведе тази рецепта и една псевдо баница, за която си признавам, че купих допълнително гъби, макар че можех да мина и без тях.
Има още
В същност тази рецепта трябва да се казва „рьощи“ от целина, сос със саликорния и в добавка – сьомга на air fryer, защото всичко тръгна от една глава целина и пакет саликорния (или морски аспержи), който си купих извънсезонно от любопитство.
Има още
Тръгнала бях да правя винен кебап, но някъде по пътя се отклоних и стигнах до това ястие. Идеята ме озари преди няколко седмици, когати имахме гости и едната от тях спомена за празника на кестена в Брежани (където никога не съм била) и как там е имало не само сладкиши, но и основни ястия с кестени.
Това определено ме изненада. Не присъствието на кестени в яхния, а това, че е била сготвена по нашите ширини, където този продукт не е много популярен. И така една мисъл доведе друга, тя пък трета и реших говеждият шол, който готвех за винен кебап, да влезе в различно ястие. Намерих една рецепта на Hairy Bikers, която е с бира и реших да тръгна от нея. Първата стъпка беше да заменя бирата с вино. И други промени направих, така че крайният резултат сигурно няма много общо с тяхната рецепта, но важното е, че стана много вкусно.
Сигурно ще кажете, че кестени вече не се намират и ще бъдете прави – моите са замразени. Но нямаш как да не споделя рецептата. Запазете си я и я сгответе, когато излезе новата реколта.
600 г говежди шол, нарязан на парчета
100 мл червено вино
2 с.л. зехтин, разделени
1 дафинов лист
1/2 ч.л. семена от ким (цели)
1 – 2 дълги пипера (ако нямате, сложете прясно смлян накрая)
300 г праз
2 скилидки чесън
2 с.л. томатено пюре
200 г моркови
50 г целина
300 – 350 мл говежди костен бульон
1 стрък розмарин
200 г кестени (сготвени и обелени, тегло след обелване)
50 г червени боровинки (аз харесвам дребните, киснати в ябъков сок от Зоя)
сол и черен пипер на вкус
Мариновайте нарязаното месо във виното за поне 8 часа (аз обикновено го оставям един цял ден). Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган или тенджера (моите любими са чугунени), който може да се ползва и във фурната. Добавете отцеденото и леко подсушено месо и запечатете. Извадетe от тигана.
Добавете останалия зехтин, дафиновия лист, дългия пипер и семената ким и гответе 3 – 4 минути, докато пуснат аромата си. Добавете праза, нарязан на шайби и гответе 4 – 5 минути. Добавете чесъна и доматеното пюре и разбъркайте добре.
Загрейте фурната до 160 градуса. Ако съдът ви е подходящ за ползване във фурна, върнете месото обратно и добавете морковите, дребно нарязаната целина, виното, в което сте мариновали и бульона (може да сложите 300 мл и да добавите останалия по-късно). Разбъркайте добре, добавете розмарина, похлупете и сложете във фурната. Ако съдът не е подходящ за фурна, прехвърлете в друг, който има капак (пръстен гювеч би бил подходящ).
Гответе час и половина, след което извадете идобавете нарязаните кестени и боровинките. Отстранете клонката розмарин, посолете и разбъркайте добре. Тук е момента да добавите бульон, ако течността се е изпарила. Подправете със сол и черен пипер. Върнете във фурната за още около 40 – 50 минути, докато месото стане стане крехко. Сервирайте и се насладете.
Щипка смях и лъжица любов 