От серията „спасяваме продукти“ излезе този прекрасен и бърз обяд, който можете да си приготвите за около 30 минути. Имах едно самотно пилешко филе, което бях замразила и дойде време да го сготвя. Добавих му малко броколи, брюкселско зеле и 50 г горгонзола, също останала от друго ястие и завих в една ръчно точена кора от канап.
Преди Коледа взех парче говежди вайсбрат от Чифлик Ливади с идеята да направя печено, но така и не успях и го замразих за по-късно. Тази неделя имахме гости и реших да го приготвя, но не по класическия начин, а дърпано.
Сармите са едни от любимите ми балкански ястия. Не само защото съм израстнала с тях, но и защото позволяват голяма свобода при избора на плънка. Правила съм какви ли не – постни, с месо, с риба; с ориз, с киноа, с елда; с прясно, кисело, бяло, червено и савойско зеле, с лапад и манголд.
Вчера имахме гости и, въпреки че имаме останала храна от Нова Година, реших да приготвя нещо различно. По-леко, като за след празници. Имах тиква, карфиол и една изостанала дюля. Тиквата разделих на две – едната част изпекох с глава чесън, другата нарязах за варене. С печената тиква и карфиола приготвих основното, а с останалата и дюлята направих тази супа.
Това е номер 4 в поредицата салати с леща, приготвени за нашия 1во-януарски брънч. Тази година я направих с печена тиква, която мариновах предварително с бахарат, спанак и орехи. Използвах микс от различни сортове леща, а идеята за тиквения сос е от профила на Ани Healthilicious. Завърших с шепа червени боровинки.
Салатата е хранителна (над 30 г протеин) и много вкусна. Идеална е за брънч и за основно ястие. И е веган, в случай че сте прекалили със свинското по празниците.
Съхранява се добре в хладилник, но спанакът и соса е добре да се добавят преди сервиране.
Продукти (за 4 порции)
600 г тиква, нарязана на кубчета
1.5 с.л. зехтин
1 ч.л. бахарат
Сол и черен пипер
250 г леща по избор (или смес от сортове – моята е такава), сварена с малко сол
100 г бейби спанак
Шепа орехи
Половин шепа червени боровинки
За соса:
80 г печена тиква
2 ч.л. ябълков оцет
1 с.л. мед
1 ч.л. горчица
1 скилидка чесън
1 – 2 листенца прясна салвия
40 мл зехтин
Сол и черен пипер на вкус
Вода до желаната консистенция
Приготвяне
Сложете тиквата в кутия с капак или пликс цип. Добавете зехтина, бахарат, сол и черен пипер, затворете и разтръскайте, за да се смесят добре. Оставете в хладилника за поне няколко часа, най-добре едно денонощие. Сгответе в air fryer – 15 минути на 195 градуса за кубчета със страна около 1 см. Оставете да изстине и смесете с предварително сварената и охладена леща.
За да приготвите соса, смесете всичко в блендер и блендирайте до гладка кремообразна смес. Разредете с вода до желаната консистенция. Преди сервиране прехвърлете в купа. Добавете спанакa и разбъркайте. Добавете соса и разбъркайте. Последно добавете орехите и боровинките.
Традицията повелява… всъщност траддициите никога не са били водещи в живота ми и много рядко се замислям за тях. Но коледните сладки са нещо, което не пропускам. Тази година направих два вида. Тези маслени бисквити със сушени плодове са първите и са наистина чудесни.
В сезона на сармите и специално за Никулден ви предлагам едно нестандартно решение – рибни сармички. Аз не бях срещала идеята преди, но се оказа, че има няколко рецепти в интернет. Приготвянето е съвсем стандартно – прави се плънка и се завива на сарми, които се досготвят на котлон или във фурна, според предпочитанията.
Още една рецепта, приготвена на фурна, по възможно най-лесния начин. Брюкселското зеле ми е сред любимите сезонни зеленчуци. Знам, че много хора не го харесват, но според мен те просто не са опитвали наистина добра рецепта с него. Тук го съчетах със сладки картофи, червен лук и хубави говежди наденички и подправих с една от любимите ми смеси – бахарат от Спайзинг.
От голямото разнообразие десерти, кръмбълът е един от най-уютните, истински домашни сладкиши, който освен това е изключително лесен за приготвяне, в случай че бързате или (не дай боже) се окаже, че нямате яйца, а трябва да приготвите нещо… веднага. През есента винаги се сещам за кръмбъл, може би понеже най-вкусните за мен версии са с ябълки и/или круши. И така преди няколко дни реших, че е време за поредния.
Вече мога да кажа, че идеята зад „The Roasting Tin“ определено ми е любима. Всичко, което съм направила по схемите в нея (вече пет ястия) е много вкусно и лесно за приготвяне. Това едно от най-хубавите и идеално пасва на сезона.