Правих стекове от целина преди почти 2 години. Много ми харесаха и нямам обяснение защо не направих отново. На фермерския пазар имаше целина и това ме наведе на мисълта. Речено – сторено. Само трябваше да реша с какъв сос или гарнитура да ги направя.
Пак от фермерския пазар взех и земна ябълка и много ми се искаше да пробвам нещо различно с нея. Затова потърсих и намерих една идея за сос. И така се появи тази рецепта.
Това не е чийзкейк. Не е баница. Не е и тиквеник. Нещо средно е, обединяващо трите в едно. Идеята ми дойде, понеже имах една опаковка извара от козе мляко и малко настъргана тиква, останала от тиквеник. Реших да пробвам да ги събера в един десерт с надеждата, че ще се получи нещо прилично.
За пръв път готвя ряпа като главен герой в ястието. Преди съм я ползвала основно като гарнитура на печено месо и понеже не бях сигурна как ще стане, заложих на по-сигурното и сложих и същото количество картофи. Празът влезе по средата, като плънка, между два слоя картофи и ряпа. За спойка направих бешамел, обогатен със заквасена сметана и синьо сирене. Резултатът беше УАУ 😀.
Галетът е един от любимите ми десерти. Подходящ за всякакви сезонни плодове, бърз и лесен за приготвяне и – най-важното – винаги много вкусен. Исках да приготвя нещо сладко за едно гостуване и това беше естественият избор при наличието на сини сливи и круши.
С риск да досадя – още една рецепта с тиква и салвия, понеже тази комбинация е наистина много добра. Този път ястието е панакота. И освен това е солена, което я прави по-скоро предястие, идеално за хубаво бяло вино, но не пречи да бъде и десерт.
Комбинацията от тиква и мисо пробвах по-рано тази година с паста и много ми хареса. Така че, когато излязоха новите тикви, едно от първите неща, за които помислих, беше как да ги съчетая отново. Крем супата ми се видя много добра и бърза за изпълнение идея.
Дойде сезонът на тиквите. Това винаги ме радва и натъжава едновременно. Цветовете на есента са прекрасни. Наситените нюанси охра са истинско пиршество за очите. Тъжното е, че лятото окончателно е зад гърба ни. Но затова пък имаме кулинарни радости, да ни компенсират поне малко затова, че слънцето вече не грее както през летните дни.
До преди две седмици живеех с (явно грешното) убеждение, че горчицата е основно смлени синапени зърна. Италианците обаче смятат друго. Според тях горчица може да бъде и бързо сладко от плодове, към което се добавят смлени синапени зърна.
Запознах се с този продукт в салумерия Джиронда във Верона. Те имаха два вида – праскови с шам фъстък и ягоди. Мноооого ми хареса. Идеална е за компания на зрели сирена и колбаси и хубаво вино.
Понеже си донесох едно бурканче с праскови, реших да пробвам идеята със сливи. Получи се и искам да ви я споделя, Освен сливи, все още има и хубави праскови, така че можете да я направите и с тях. Почти съм сигурна, че и с тиква ще се получи. Уверявам ви, вкусът е уникален. Едновременно сладък и хаплив и можете да контролирате пикантността, според вкуса си.
Трябва да отбележа, че това не е чътни. Тук има само плодове и ядки. Приготвя се много лесно и може да се съхранява в хладилника до 2 месеца.
Продукти за едно бурканче от 200 мл
250 г сини сливи, почистени и нарязани – формата е по желание, но, ако ще искате да ги обелите, може би е по-добре да ги оставете на половина, за да ви е по-лесно
120 г еритритол
100 г кокосова захар *
2 ч.л. ябълков оцет
2 с.л. вино (аз сложих розе)
2 щедри щипки канела
5 – 10 грама синапени зърна, смлени в хаванче
2 – 3 цели зърна пипер (аз сложих розов)
30 – 40 г орехи, нарязани
* Избрах да ползвам еритритол за варенето на сливите, а за сиропа – кокосова захар, понеже еритритолът има склонността да кристализира при изстиване. Може да ползвате кокосова или друга захар за цялото количество.
Приготвяне
В малка тенджерка сложете сливите, еритритола и 100 мл вода. Загрейте до завиране, намалете до къкрене и гответе 10 минути. Свалете от котлона, отцедете и оставете да изстинат.
В друг съд загрейте 100 мл вода с кокосовата захар, оцета, виното, канелата и черния пипер. Изчакайте да заври, намалете и гответе, докато придобие консистенция на мед. Добавете добре смлените зърна горчица (започнете с 5 грама) и разбъркайте. Гответе 2 – 3 минути и внимателно опитайте. Ако не в достатъчно пикантно, добавете още. Свалете от котлона, оставете да преседи 5 – 10 минути и прецедете.
През това време обелете (може да се пропусне) и донарежете сливите, ако е необходимо. В подходящ съд ги смесете с нарязаните орехи и залейте със сиропа. Прехвърлете в буркан за съхранение, затворете добре и оставете в хладилника за 4 – 5 дни. След това е готово за консумация.
Бърз преглед на рецептите тук показа, че не съм правила нищо със сливи. Само един кекс с мармалад, ама това не се брои. Нямам обяснение, защото ги харесвам. Явно някак са минали между капките. Затова днес ви нося една бърза и много лесна рецепта с продукти, които най-вероятно се намират във всеки дом. Идеална е за закуска и за следобедно кафе или чай.
Случвало ли ви се е да купите нещо, което много обичате и да забравите за него? На мен ми се случи с 4 смокини. Когато се сетих за тях, 3 вече бяха прекалено зрели за сурова консумация. Идеята за полента със смокини отлежава от доста време, основно защото не успявам да събера тях и прясна салвия по едно и също време.