Отдавна не бях приготвяла веган ястие. Преди няколко седмици Бети от профила Вкусно с Бети ме подсети за карфиолените стекове и точно тях избрах да направя за първите ни гости през 2026та година. За стекове трябват плътни глави, но, ако нямате подходяща или не успеете да отрежете стекове, които не се разпадат, спокойно можете да приготвите ястието с розички карфиол – единственото, което ще е различно, ще бъде видът му.
Вчера имахме гости и, въпреки че имаме останала храна от Нова Година, реших да приготвя нещо различно. По-леко, като за след празници. Имах тиква, карфиол и една изостанала дюля. Тиквата разделих на две – едната част изпекох с глава чесън, другата нарязах за варене. С печената тиква и карфиола приготвих основното, а с останалата и дюлята направих тази супа.
Това е номер 4 в поредицата салати с леща, приготвени за нашия 1во-януарски брънч. Тази година я направих с печена тиква, която мариновах предварително с бахарат, спанак и орехи. Използвах микс от различни сортове леща, а идеята за тиквения сос е от профила на Ани Healthilicious. Завърших с шепа червени боровинки.
Салатата е хранителна (над 30 г протеин) и много вкусна. Идеална е за брънч и за основно ястие. И е веган, в случай че сте прекалили със свинското по празниците.
Съхранява се добре в хладилник, но спанакът и соса е добре да се добавят преди сервиране.
Продукти (за 4 порции)
600 г тиква, нарязана на кубчета
1.5 с.л. зехтин
1 ч.л. бахарат
Сол и черен пипер
250 г леща по избор (или смес от сортове – моята е такава), сварена с малко сол
100 г бейби спанак
Шепа орехи
Половин шепа червени боровинки
За соса:
80 г печена тиква
2 ч.л. ябълков оцет
1 с.л. мед
1 ч.л. горчица
1 скилидка чесън
1 – 2 листенца прясна салвия
40 мл зехтин
Сол и черен пипер на вкус
Вода до желаната консистенция
Приготвяне
Сложете тиквата в кутия с капак или пликс цип. Добавете зехтина, бахарат, сол и черен пипер, затворете и разтръскайте, за да се смесят добре. Оставете в хладилника за поне няколко часа, най-добре едно денонощие. Сгответе в air fryer – 15 минути на 195 градуса за кубчета със страна около 1 см. Оставете да изстине и смесете с предварително сварената и охладена леща.
За да приготвите соса, смесете всичко в блендер и блендирайте до гладка кремообразна смес. Разредете с вода до желаната консистенция. Преди сервиране прехвърлете в купа. Добавете спанакa и разбъркайте. Добавете соса и разбъркайте. Последно добавете орехите и боровинките.
Чух някакви слухове, че сезонът на тиквата бил приключвал. У нас той продължава до края на зима, понякога и след това. И да, знам, че фокусът ще се премести върху коледните приготовления и рецепти, но, поне за мен, е ужасно рано за това. И така днес предлагам този сладко-солен разкош с тиква и сирена на всички, които все още не са на вълна щолен и кантучини.
Вече мога да кажа, че идеята зад „The Roasting Tin“ определено ми е любима. Всичко, което съм направила по схемите в нея (вече пет ястия) е много вкусно и лесно за приготвяне. Това едно от най-хубавите и идеално пасва на сезона.
Много рядко правя сурови десерти. Просто не са моето нещо. Обикновено са много висококалорични, особено веган версиите и натрапчивият вкус на кокосово масло или тахан ми идва в повече. Но преди дни видях една идея с авокадо и си казах – а защо не и с тиква?
От дете обичам качамак. Още помня този на баба ми, който се режеше с конец. Добавяме малко сиренце и масло с червен пипер – истинска фантазия. Когато години по-късно опитах полента се изненадах колко подобни са на вкус. Вече не се изненадвам – светът е едно голямо село и това е прекрасно, защото означава, че нещата, които ни свързват са много.
Първите дни след празници винаги са посветени на оползотворяване на остатъци. При мен инвентаризацията показа, че има малко тиква, част от която вече направих на фритата, няколко джинджифилови меденки и една кутия кокосова сметана, много близо до края на срока си за годност. Събрах тези неща и се роди една панакота, която определено заслужава да я опитате, защото носи настроението и аромата на празниците.
Днес беше първото истинск готвене за годината. Мислех да са сарми, понеже така и не успях преди Нова Година, но се оказа, че липсват важни продукти. Имах обаче останала половин тиква и за част от нея намерих инересна рецепта в http://www.epicurious.com. Увеичих количеството тиква, добавих малко печен чесън и чоризо (може да пропуснете) и замених майораната със салвия, понеже според мен тя е най-добрата подправка за тиква.
Коледа е време за тиквеник. Днес ви предлагам този обогатен вариант, в който има още ябълки, дюли, орехи и сушени червени боровинки, подкрепени от канела, кардамон и индийско орехче. Ароматът му се носи из кухнята с дни.
Щипка смях и лъжица любов 