Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Миналия септември прекарахме едни прекрасни 4 дни в Истанбул. На летището, докато чакахме да дойде време за полета, видях тази книга за мезета.
И, както се вижда, минаха повече от 6 месеца, преди да я употребя по предназначение.
Има още
Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Риба с картофи е класика, макар да не съм фен на стандартния Фиш’н Чипс по много причини. Затова ви предлагам тази много свободна интерпретация, в която няма панировка и пържене в дълбоко олио. Картофите са сладки и са придружени от редица други съставки, за да създадат това цветно великолепие в чиния.
Има още
Както писах вчера, тези соленки са резултат от моята кулинарна терапия в действие. Точно бях приключила със сладките с овесени ядки и реших, че искам на направя още нещо.
Овесените ядки си бяха все още на масата и това реши съдбата им. Преди известно време бях взела извара от козе сирене на Хармоника и ми се стори много добра идея да я извадя от хладилника точно за тази импровизация. Добавих натрошено козе сирене от Ведраре, брашно от нахут, газирана вода и щипка от италианската смес от сухи подправки.
Има още
