Продължавам по темата за ревена, но този път в суров и солен вариант. Всъщност, за първи път го ползвам суров и вкусът е свеж и леко стипчив. Обикновено от него се прави сос или чътни (с топлинна обработка) и се гарнира свинско. Рецептите със суров ревен са малко, най-вероятно зради стипчивостта.
Има още
Не съм голям фен на ориза. Може да ми е някакво остатъчно чувство, повлияно от неприятни спомени за блудкав, безличен бял ориз, придружен от също толкова безлично парче мазно месо, какъвто сервираха в училищните столове. Но фактът си остава – оризът е едно от последните неща, за които се сещам, когато става дума за храна.
Има още
След агнешкото и козунаците по Великден, имах нужда от нещо по-леко и пролетно. Тези красиви кръгли тиквички бяха така добри да ме изчакат да се прибера от краткото пътуване, за да мога да ги сготвя.
Още от самото начало беше ясно, че ще са без месо и без ориз, затова трябваше да намеря друг продукт, който да е подходящ за пълнене и да добави растителен протеин. Спрях се на нахут, който е едно от любимите ми бобови растения.
Има още
Имате ли още варени яйца от Великден? Аз имам и затова за обяд вчера направих тази много вкусна салата. Тя е изключително богата на фибри, микроелементи и витамини, защото в нея си дават среща продукти, които е добре да присъстват във всяко меню. Вписва се прекрасно в любимия ми модел „салата за основно ядене“ и е подходяща за хранене на път/пикник/в офиса, понеже се яде студена.
Има още
Великден мина и след него останаха варени яйца. Един от най-приятните начин да ги оползотворите е да ги вложите в салати, като тази. Тя е поредното ястие от групата „салата за основно ядене“. То е вкусно и лесно за приготвяне. Яде се студено, което го прави идеално за обяд на път или в офиса. Салата напомня картофена, но всъщност е с карфиол. Това я прави нисковъглехидратна и горе-долу кето съвместима. В този момент мога почти да видя разочарованието на лицата на любителите на картофи. Но, не бързайте да съдите, преди да сте опитали.
Има още
Великден е след два дни. Агнешкото търпеливо чака в хладилника да му дойде времето да бъде принесено в жертва на добрия вкус. За разлика от традицията, аз предпочитам бут, не плешка и не правя дроб сарма – за мен пресни картофки или аспержи са много по-добра гарнитура.
Има още
Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Започвам с едно уточнение по името. Тортийя (tortilla) се наричат две доста различни неща. По-масово познатото е плоският латиноамерикански хляб, който в оригинал се прави от царевица. По-малко познатото е именно испанският омлет с картофи. Не един и двама чужденици са си поръчвали тортийя в Испания и са оставали изненадани (къде приятно, къде не толкова) от това, което им сервират.
Има още
Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
