Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Една от най-лесните и същевременно най-вкусни супи, които съм правила. Ако имате готов бульон ще я приготвите буквално за минути. Февруари не е точно сезона на студените супи, но имах повод да я направя и затова я споделям сега. Ако предпочитате да се придържате към топлите, запазете рецептата за лятото. Но пък от друга страна, в топлия уют на дома си може да я направите и сега. Обещавам, че тя веднага ще ви пренесе, макар и виртуално, в прегръдките прекрасен и слънчев летен ден.
Има още
Има нещо специално в италианската кухня. Дори една семпла пица Маргарита или Пене Аррабиата могат да разчувстват любителите на добрата храна. Към това трябва да прибавим и отношението на италианците към храненето, което е част от тяхната култура и способността им да превърнат всяко сядане на масата в събитие.
Днешната рецепта може да бъде причислена към тази кухня. Имаме паста и говеждо рагу. Освен това имаме традиционни подправки и пармезан. Без да претендирам за автентичност, смятам че тя носи духа на Италия.
Има още
Преди време гледах един филм по Нетфликс – The Hundred-Foot Journey. Забавна и лека история за неочакваните понякога завои по пътя към успеха и за … готвене 😍. Там собственичката на ресторант със звезда Мишелин си избираше готвачите, като искаше от тях да й направят омлет. Разказвам ви това, за да подчертая, че това просто наглед ястие, всъщност изобщо не е такова. Има много видеа в нета, които обясняват как да направите идеалния омлет. Аз нямам претенциите да съм усъвършенствала техниката и не мисля да ви поучавам по темата. Просто искам да споделя моята любима и (мисля) нетрадиционна рецепта.
Има още
Ще продължа заглавието със „за мен“, защото съм сигурна, че има и много други версии, които са най-прекрасни за други хора.
Попадала съм на много и разнообразни рецепти, включващи различни продукти. Преди да направя тази съм правила и бульон с гъби – също много хубав, но обикновено се придържам към основните продукти в една от най-разпространените версии на mirepoix. За нея съм писала тук. Много я харесвам, заради нейната универсалност. В тази нова и вече любима версия съм добавила фенел. Идеята не е моя – видях я в един мастър клас на Гордън Рамзи. Хареса ми, но не се засилих да го купувам веднага.
Има още
Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.
Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.
Има още
Много обичам сладки неща (както може да се види от рецептите ми), но от време на време ми се приисква нещо солено, което да става за закуска или за похапване между храненията. В такива случаи обикновено си мажа филийка безглутенов хляб с масло. Много е вкусно, но понякога не е достатъчно.
Тази рецепта се случи съвсем спонтанно. Имах спанак, останал от топлата салата с нахут, червено цвекло и карфиол и точно бях купила тиквички за безглутенова нисковъглехидратна пица (за нея – друг път). Нямах планове за спанака и трябваше да се спра на нещо, за да не се наложи да го изхвърля. Сетих се за зеленчуковите кюфтета, но те са по-скоро за основно ястие, не за закуска. Затова реших да опитам нещо друго. Нещо като хляб, но със зеленчуци. Исках да е без яйца и за тази цел взех назаем някои детайли от веган безглутеновия хляб. Добавих и козе сирене, което обогатява вкуса и завършва рецептата.
Има още
Зимата е тук, с пълна сила, макар и без сняг. На тези ниски температури, няма нищо по-хубаво от порция топла супа. Слънчевият цвят на тази ще стопли не само телата, но и сърцата ви, като в същото време ви зареди с витамин А и витамин С.
Главните герои в нея са сладките картофи и морковите, на които дължим високата доза витамин А. Освен това имаме червен лук, който е богат на антиоксиданти.
Има още
Когато миналата година реших да започна този блог, исках първата публикувана рецепта да е нещо което наистина много харесвам. Не ми беше трудно да избера това да е моята кокосова веган панакота с малини – лесна, невероятно вкусна и напълно съобразена с моите диетични предпочитания. Малко по-късно направих и двуцветна панакота с малини и бъз, така че това е третата рецепта в тази поредица.
Има още
Все още на тема леки и разтоварващи ястия – все пак е манала само една седмица от пищните трапези, искам да ви предложа тази рецепта, която е резултат от желанието ми да спася малко останало брюкселско зеле и кейл. Зелето не беше купено с определен замисъл. Добавих го към една поръчка от Софина, за да достигна сумата за доставка до адрес. И, разбира се, го забравих. Няколко дни по-късно го видях в хладилника и беше ясно, че трябва да направя нещо за него.
След инвентаризация, добавих праз и кейл и започнах да търся идеи. Попаднах на една рецепта за салата/основно с киноа и реших, че като заменя стафидите с боровинки, добавя кейл, горчица, лимон и запечени семена от ким, ще се получи нещо много вкусно. И бях права.
Има още
