Архив за етикет: nut free

Caldo Verde – моята версия на португалската супа с кейл

След коледно-новогодишното изобилие винаги имам нужда от нещо леко и различно. И понеже не успяхме да отидем в Португалия за Коледа и Нова Година, реших първата рецепта за тази година да е свързана с това място.

Името се превежда като „зелен бульон“ или „зелена супа“. За всичките ми пътувания до Португалия, така и не я опитах на място, в оригинал. Но намерих рецептата и я сготвих у дома, в оригиналния вариант с картофи и лук, под зоркия поглед на португалеца в къщи, който след това обяви за експеримента за успешен. Но, както съм споделяла и преди, не мога да се сдържа да не променя поне нещичко. Затова сега споделям моята версия със сладки картофи и праз.

Има още →

Шоколадова торта без брашно

Това е моят Новогодишен сладкиш. Правих такъв за пръв път преди години и много го харесвам, заради наситения шоколадов вкус. Истината е, че нямах намерение да го правя сега, но обстоятелствата наложиха да спася една смес от 3 белтъка, 120 г еритритол и 3 с.л. какао. И така се получи този десерт.

Всъщност исках да направя и шоколадова Пáвлова, но не стана. След добавяне на какаото, белтъците паднаха и нямаше смисъл да продължавам. Нищо, има време и за нея. Понеже сложих какаото преди лимона и нишестето от тапиока, които са главни герои в технологията Swiss Meringue, не беше трудно да променя посоката и да приготвя съвсем различен, но също толкова вкусен и интригуващ десерт.

Има още →

Пáвлова

Да, мислех да я оставя за по-нататък, но реших, че няма какво да чакам. Правена е по технологията Swiss Meringue, за която прочетох в пост на beyond the yummy. След това разгледах други публикации по темата и най-накрая реших да пробвам.

Докато разучавах технологията, попаднах и на историята на тортата. За моя изненада, не беше френска, както очаквах. Всъщност е австралийска (или новозеландска, зависи къде четете). Създадена е в началото на миналия век след турнето на балерината Анна Пáвлова в тази част от света през далечната 1920 година.

Има още →

Още едни празнични сладки

Тези сладки не бяха планирани. Просто в един момент реших, че искам да направя още нещо и се спрях на меденки. С шоколадова глазура. Е, нещата не се получиха съвсем, както ги бях замислила. Имах различна идея за визията, но сладките явно имаха собствено мнение. В крайна сметка, това което ми изглеждаше на пръв поглед като дефект се превърна в ефект.

Има още →

Сладко от люти чушки

Да, има такова животно ☺. Може и да съм чувала за него преди, но не помня. Опитах го наскоро като гарнитура към едни прекрасни кюфтета в БоХо и, разбира се, реших да си направя.

Сладкото от люти чушки е латиноамерикански деликатес. То има едновременно сладки и лютиви нотки и чудесно допълва месни ястия и сирена. Дори просто намазано на филийка хубав хляб е прекрасна закуска – казвам ви от личен опит. То няма директна връзка с коледните празници, но реших да ви го споделя като много подходяща добавка (пък и с този цвят 😋).

Има още →

Крем супа от грах с ким и печен кокосов чипс

Няма нищо по-хубаво от чиния топла супа, докато навън зимата е в разгара си. Тази конкретно има много приятен зелен цвят, което я прави наслада както за небцето, така и за очите.

Има още →

Къри с риба тон

Никулден е след 2 дни и се очаква на масата да има риба. Ако съм честна, никога не съм обичала традиционния шаран. Дори не помня кога за последно съм имала (не)удоволствието да го ям. Има толкова много други риби, които обожавам и съм благодарна за разнообразието.

Има още →

Пилешка супа за душата

Имаше такава книга, нали? Доброволно си признавам, че не съм я чела. Когато излезе преди години изобщо не можех да схвана защо душата ще има нужда от пилешка супа. Както писах в първия си пост с рецепта за супа, аз „открих“ това ястие доста късно. Ранните ми години бяха буквално тормозени от кошмари за това, което предлагаха в детската градина и училищния стол и пилешката супа (наред с пилето фрикасе) държеше първо място. И до ден днешен помня тази ужасна картина на парчета пилешка кожа, плуващи в белезникав бульон. Затова, когато една приятелка любезно ми обясни, че това ястие се водело храна на комфорта, предпочетох да се въздържа от коментар. Но, както се казва, оттогава изтече много вода (пък и супа) и сега гледам различно на нещата – разбирай супите, но не и фрикасето.

Има още →

Гръцка мусака

Няма дом в България, където поне веднъж да не е готвена мусака. въпреки нетипичното и определено не-българско име, ние приемаме ястието като традиционно за нашата кухня. Произходът на името (и най-вероятно на ястието) е арабски и се превежда като доста странното „охладен/а/о“. Смисълът изглежда се е загубил във времето, останали са само различните интерпретации на Балканите. Има мусака с месо и без месо. Мусака с патладжани, с тиквички, с картофи. Мусака на пластове и разбъркана. Общо взето – има за всекиго по нещо.

Има още →

Крем супа от печени кореноплодни

Оригиналът на тази супа ми е много мил спомен от едно йога събитие преди почти две години. Харесах я по много причини извън емоцията на събитието – наситения земен вкус, прекрасния цвят, достъпните продукти. Периодически се връщам към нея, особено когато дните станат по-къси и слънцето по-далечно. И прекрасно се получи точно тя да е рецепта номер 100, която публикувам в този блог 😍.

Има още →