Чух някакви слухове, че сезонът на тиквата бил приключвал. У нас той продължава до края на зима, понякога и след това. И да, знам, че фокусът ще се премести върху коледните приготовления и рецепти, но, поне за мен, е ужасно рано за това. И така днес предлагам този сладко-солен разкош с тиква и сирена на всички, които все още не са на вълна щолен и кантучини.
Има още
Вече мога да кажа, че идеята зад „The Roasting Tin“ определено ми е любима. Всичко, което съм направила по схемите в нея (вече пет ястия) е много вкусно и лесно за приготвяне. Това едно от най-хубавите и идеално пасва на сезона.
Има още
Много рядко правя сурови десерти. Просто не са моето нещо. Обикновено са много висококалорични, особено веган версиите и натрапчивият вкус на кокосово масло или тахан ми идва в повече. Но преди дни видях една идея с авокадо и си казах – а защо не и с тиква?
Има още
От дете обичам качамак. Още помня този на баба ми, който се режеше с конец. Добавяме малко сиренце и масло с червен пипер – истинска фантазия. Когато години по-късно опитах полента се изненадах колко подобни са на вкус. Вече не се изненадвам – светът е едно голямо село и това е прекрасно, защото означава, че нещата, които ни свързват са много.
Има още
Първите дни след празници винаги са посветени на оползотворяване на остатъци. При мен инвентаризацията показа, че има малко тиква, част от която вече направих на фритата, няколко джинджифилови меденки и една кутия кокосова сметана, много близо до края на срока си за годност. Събрах тези неща и се роди една панакота, която определено заслужава да я опитате, защото носи настроението и аромата на празниците.
Има още
Днес беше първото истинск готвене за годината. Мислех да са сарми, понеже така и не успях преди Нова Година, но се оказа, че липсват важни продукти. Имах обаче останала половин тиква и за част от нея намерих инересна рецепта в http://www.epicurious.com. Увеичих количеството тиква, добавих малко печен чесън и чоризо (може да пропуснете) и замених майораната със салвия, понеже според мен тя е най-добрата подправка за тиква.
Има още
Коледа е време за тиквеник. Днес ви предлагам този обогатен вариант, в който има още ябълки, дюли, орехи и сушени червени боровинки, подкрепени от канела, кардамон и индийско орехче. Ароматът му се носи из кухнята с дни.
Има още
Може да е декември и да минаваме на коледна вълна, но това не значи, че няма да има повече рецепти с тиква. Днешната е топла салата, за която можете да използвате заготовки и в такъв случай ще ви отнеме много малко време. Това я прави идеална са обяд през седмицата, но и за домашен брънч през уикенда.
Има още
Причината тиквата да е един от любимите ми зеленчуци е, че е толкова многолика и приложима във всякакви рецепти, както солени, така и сладки. Днес ви предлагам едно сладко изкушение без готвене (изключая предварителното печене на тиквата и разтапянето на какаовата маса). Приготвя се изключително бързо и много добре се съхранява в хладилник, в случай че ви остане.
В този мус няма белтъци. Освен шоколада и тиквата има скир и мед. Резултатът е много плътен и много наситено шоколадов, без да е натрапчиво сладък. Последното лесно се коригира с малко мед за сервиране.
Подправих с любимите ми тиквени подправки – канела и индийско орехче – но може да се добавят още джинджифил, карамфил, кардамон и т.н. според вкуса ви.
В съд на водна баня загрейте какаовата паста с кокосовото масло. Внимавайте водата под съда да не завира, за да не се пресече шоколада. Разбъркайте до получаване на гладка лъскава смес и оставете на страна, да се охлади леко.
През това време в блендер смесете скира, 240 г тиква и меда. Добавете подправките и блендирайте до консистенция на нежно пюре. Добавете на части към разтопената какаова маса и разбийте на ръка или с миксер до хомогенизиране. Прехвърлете в подходящи съдчета за сервиране и приберете в хладилника.
Преди сервиране гарнирайте с кубчета печена тиква, натрошени орехи и още мед (по желание)
След пълнената тиква, супата и гофретите реших, че е време за истински десерт с любимата комбинация тиква, кестени и червени боровинки. Тук кестените са под формата на брашно. За изходна точка ползвах една (почти) класическа португалска рецепта – Toucinho Rançoso.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 