Един път е случайност. Два пъти са традиция. Миналата година за пръв път готвих леща на 1ви януари, след вчерашния ден вече мога да кажа, че това е традиция. Идеята е, че лещата (както всяко бобово или зърнено) символизира плодородие и благоденствие и, за са ги поканим в дома си, е добре да сготвим такава храна в първияденнановатагодина. Но извън суеверието, черната леща конкретно е идеална за дните след празници, понеже тя е много богата на протеини.
Тази рецепта е репетиция за Коледа, когато най-вероятно ще правим пълнена пуйка. Но, понеже сме двама, за да не бъде количеството непосилно за изяждане, репетирах с пиле. Традиционно у нас пуйка се пълни с кисело зеле, но там, където ще празнуваме, няма такова. Оризът също е популярен вариант, но аз исках да пробвам нещо друго.
Времето навън е точно като за една сгряваща богата яхния с хубаво месо и кестени. Ако все още не сте пробвали основно ястие с кестени – време е. вкусът им много приятно се вписва в ястията, особенотези с телешко или говеждо. В момента планирам и една друга идея, която ще ви споделя следващата седмица, ако мине домашно одобрение.
За трета поредна година Никулден се пада в работен ден, което означава, че няма как да се приготвят сложни, времеемки рецепти. Миналата година готвих паламуд на фурна, понеже исках да е някаква местна риба. Тази година направих нещо съвсем различно, по-скоро средиземноморско.
Още една идея за Никулден, този път с треска. Рибните кюфтенца със сигурност ще зарадват децата в семейството, пък и не само тях. Тези са много вкусни и ароматни. Направих ги с филе от треска и сладки картофи. Пармезан, червен лук и каперси допълват вкуса. Сервирах ги върху пюре от сладки картофи с масло и с майонезено-горчичен сос.
Доста се колебах за името на това печиво. То би могло да се опише и като деконструиран тиквеник с добавени яйца и мляко, но това ми се видя прекалено дълго и с останах с „кейк с тиква“.
Няма нищо по-хубаво от топла кадифена крем супа в студените есенни дни. Придружена с току-що изпечени домашни крутони от хляб с квас, за мен това би могло да бъде идеална вечеря след дълъг работен ден.
Сигурно най-популярните са картофена и гъбена, обаче аз имам специална слабост към тази от леща. Обикновено я правя с къри, но този път реших да пробвам нещо различно.
За тази супа карамелизирах лук в масло и куркума. Освен лещата добавих моркови и картофи и завърших със сметана. Супата ухае невероятно и със сигурност ще ви хареса. Запазете си рецептата за следващия път, когато ви се прияде топла крем супа.
Продукти (за 6 порции)
2 с.л. масло
200 г лук, нарязан на полумесеци
1 с.л. куркума
200 г картофи, нарязани на едри кубчета
200 г моркови, нарязани на едри кубчета
200 г леща, накисната за поне 8 часа
сол и черен пипер на вкус
200 мл сметана за готвене
Приготвяне
Загрейте маслото в достатъчно голяма тенджера и добавете нарязаният лук. Гответе под капак, на средна към слаба степен с разбъркване от време на време, докато придобие златист цвят. Добавете къркумата и разбъркайте.
Гответе още минута – две и след това добавете 500 мл топла вода. Добавете морковите и картофите, изчакайте да заври, намалете до къкрене и гответе 10 минути.
Добавете накиснатата, изплакната и отцедена леща, изчакайте да заври, намалете до къкрене и гответе около 20 минути, докато всички зеленчуци и лещата са напълно сварени. Подправете със сол и черен пипер и блендирайте. Последно добавете сметаната и разбъркайте до хомогенизиране.
Аз сервирах супата с домашни крутони, приготвени в air fryer.
Една публикация наскоро ме подсети, че сезонът е идеален за джолан. Взехме свински и няколко дни по-късно отделих неоходимото време и внимание на това прекрасно ястие. Джоланът не е нещо, което можете да приготвите в последния момент. Добре е да го планирате, понеже се маринова и печенето е два и половина до три часа.
Наред с тиквата, печените чушки са един от емблематичните есенни вкусове. Харесвам ги във всякакви варианти – на салата в дипове и сосове, дори само с хубаво сирене върху филийка хляб.
За следобедния чай или за моментите, когато просто искате да се насладите на нещо малко, но вкусно и необичайно. Тиква и мисо е една от любимите ми комбинации. Всъщност оттам тръгнах с търсенето, но след това реших, че вместо кокосовото масло в оригинала ще сложа кафяво.
Щипка смях и лъжица любов 