Точно преди да заминем за море, в началото на юли имах останали шепа цветчета броколи и направих с тях една голяма … да я наречем палачинка на фурна. Опитах да я завия на руло, но не беше достатъчно еластична и затова не споделих рецепта, но ми дойде идеята да я направя на нещо като палачинкова торта, без навиване.
Обещах ви още една рецепта с цветове от тиквички – ето я. Това е нещо като пай с ръчно точени кори от Канап и пълнеж от яйца, заквасена сметана, манголд и млечен грах. Най-отгоре няколко цвята от тиквички и натрошено козе сирене.
Леко и много приятно, това ефектно пролетно ястие би могло да бъде както предястие, така и основно. Реално погледнато цветовете от тиквички за просто за красота, но ако не сте опитвали, това може е един лесен и достъпен начин да го направите. Понеже имах грах от новата реколта, не съм го бланширала. Ако вашият е замразен, би било добре да го бланширате за 2 – 3 минути.
Продукти (за 4 порции предястие)
1 връзка манголд, дръжките отстранени, листата нарязани на ленти с дебелина около сантиметър
1 чаша (250 мл) млечен грах (или замразен, но бланширайте 2 – 3 минути)
200 г заквасена сметана с 12% масленост
150 мл мляко
3 големи яйца
сол на вкус
40 г масло, разтопено
1 голяма ръчно точена пълнозърнеста кора за баница
4 – 5 цвята от тиквички
40 – 50 г натрошено козе сирене
Приготвяне
Загрейте фурната на 170 градуса и пригответе тава с диаметър около 20 см, покрита с хартия за печене. Сгънете кората на две и изрежете кръг с диаметър 25 – 26 см – ще получите два листа. Сложете единият в тавата и намажете обилно с масло (около половината от общото количество). Върху него сложете втория. Запечете за около 5 минути.
През това време разбийте добре яйцата с млякото и сметаната. Посолете и добавете манголда и граха. Извадете основата от фурната и добавете яйчената смес. Разположете цветовете от тиквички върху пълнежа, поръсете с натрошеното сирене и останалото масло и върнете във фурната.
Печете 30 – 35 минути и внимавайте да не прегори – ако е необходимо покрийте с хартия за печене. Изчакайте леко да се охлади и сервирайте топло.
Великден е относително близо вече и май е време за тематични рецепти. Аз тази година нямам ангажимент да готвя за деня, понеже за пръв път от много време няма да съм си у дома. И козунака ще пропусна, само за яйцата се колебая дали да боядисам няколко.
Един път е случайност. Два пъти са традиция. Миналата година за пръв път готвих леща на 1ви януари, след вчерашния ден вече мога да кажа, че това е традиция. Идеята е, че лещата (както всяко бобово или зърнено) символизира плодородие и благоденствие и, за са ги поканим в дома си, е добре да сготвим такава храна в първияденнановатагодина. Но извън суеверието, черната леща конкретно е идеална за дните след празници, понеже тя е много богата на протеини.
Една от любимите ми препоръки за здравословно хранене, която, за съжаление, не успявам да следвам, както бих искала, е да се консумират 1/2 кг зеленчуци на ден. Тази салата е стъпка във вярната посока. С нея ще си набавите около половината от тази дневна доза.
Никулден е само след няколко дни и, понеже съм сигурна, че далеч не всички обичат шаран или пък имат време за пълненето му, искам да ви предложа тази много бърза, лесна и вкусна рецепта, която определено ще спаси положението.
Една публикация наскоро ме подсети, че сезонът е идеален за джолан. Взехме свински и няколко дни по-късно отделих неоходимото време и внимание на това прекрасно ястие. Джоланът не е нещо, което можете да приготвите в последния момент. Добре е да го планирате, понеже се маринова и печенето е два и половина до три часа.
Първото нещо, което сготвих след малко над седмици почивка, наложена по здравословни причини. Имах два дълги и тънки патладжана, които или трябваше да сготвя, или да прежаля.
Избрах да е просто и бързо, но без да жертвам вкуса. Тази рецепта е точно такава – отнема много малко време и усилия, а резултатът е невероятно вкусен и ароматен.
За пръв път готвя ряпа като главен герой в ястието. Преди съм я ползвала основно като гарнитура на печено месо и понеже не бях сигурна как ще стане, заложих на по-сигурното и сложих и същото количество картофи. Празът влезе по средата, като плънка, между два слоя картофи и ряпа. За спойка направих бешамел, обогатен със заквасена сметана и синьо сирене. Резултатът беше УАУ 😀.
С риск да досадя – още една рецепта с тиква и салвия, понеже тази комбинация е наистина много добра. Този път ястието е панакота. И освен това е солена, което я прави по-скоро предястие, идеално за хубаво бяло вино, но не пречи да бъде и десерт.