Отново дойде времето на любимите ми дюли. Всяка година се опитвам да намеря добри идеи с тях, понеже да ароматни, вкусни и подходящи както за сладки, така и за солени рецепти. Този кейк е с бадемово брашно и полента, която придава приятна хрупкавост на печивото. Приготвя се без мазнина (освен тази за тавичката) и съответно е подходящ ако спазвате такава диета.
Много рядко правя сурови десерти. Просто не са моето нещо. Обикновено са много висококалорични, особено веган версиите и натрапчивият вкус на кокосово масло или тахан ми идва в повече. Но преди дни видях една идея с авокадо и си казах – а защо не и с тиква?
Пуешкото месо е идеален избор за всички, които имт желание да добавят повече чист протеин в менюто си. В тази рецепта използвах мляно месо и направих кюфтета със сушени домати и манатарки.
Това ястие го направих за пръв път преди няколко месеца, като част от хранителен план. Много ми хареса и реших да го споделя, но изчаках времето да стане по-подходящо, понеже чили на 30+ градуса не е за всеки.
Вместо десерт тази седмица ви предлагам едни чудесни солени бисквити с партизан и сушени домати. Яйца, кварк и бадемово брашно завършват краткия списък от продукти, с които да си ги приготвите.
Тези соленки са идеален снак с 8 г протеин във всяка бисквита. Съхраняват се дълго в кутия, както в и извън хладилника и може да ги сервирате с чаша хубаво вино.
Продукти (за 14 бисквити)
2 яйца
200 г кварк (може да замените с извара, скир или цедено кисело мляко)
1 ч.л. бакпулвер
200 г бадемово брашно
1 ч.л. микс италиански подправки на Спайзинг
100 г настърган пармезан (може да замените с пекорино или кашкавал)
3 половинки сушени домати, нарязани на дребно
Приготвяне
Загрейте фурната до 180 градуса и пригответе тава, покрита с хартия за печене. Разбийте яйцата с кварка. Добавете бакпулвера, брашното и подправките и разбъркайте добре. Добавете настъргания пармезан и сушените домати. Разбъркайте.
С подходяща лъжица (моята е за сладолед) оформете 14 – 15 бисквити. Не се разливат много, но оставете някакво разстояние. Печете 12 – 14 минути, до златисто.
Миналата седмица поръчах едни заешките бутчета, за които ще има рецепта до няколко дни и трябваше да добавя още нещо, за да достигна минималната сума за доставка. Спрях се на две патешки бутчета. Не бях готвила до сега – само магре съм правила и много ми харесва, затова не се колебах много.
Температурите рязко паднаха. На някои по-високи места дори валя първият за сезона сняг, нищо че е едва началото на октомври. Такова време е точно за топла, засищаща пилешка супа, която да сгрее тялото и душата. Сигурна съм, че всички имат любима рецепта, може би наследена от майка или баба.
Тази не е точно стандартна. Предлагам ви я, в случай че искате да пробвате нещо малко по-различно, защото за мен лично няма нищо по-скучно от повтарянето на едни и същи ястия.
Не, не е тиква. Може да е 1ви октомври, но на мен ми е рано за тиква, която и без друго ще присъства редовно през зимните месеци. Това е супа от печени кореноплодни – целина, сладки картофи, червен лук, чесън и моркови. Пропорциите са примерни, аз имах една целина и един картоф, към които добавих останалите продукти. Изпекох ги с малко зехтин и клонче салвия.
На границата между лятото и есента, когато дент става по-къс и нощите по-хладни е време да помислим за по-различни ястия, такива, които напомнят детството и комфорта на домашната храна. Тези пълнени чушки са идеалният пример за нещо познато, приготвено с малко по-различни и според мен прекрасно съчетаващи се продукти.
Обичам септември. Колкото и да ми е тъжно, че идва краят на лятото, този месец, който преди години свързвах с връщането на училище, днес е сред най-любимите ми. Денят става по-кратък и нощите по-хладни, но все още е топло. И… има червени чушки, които не са от буркан. Да, за мен това е повод за радост, понеже наистина обичам печена червена капия. Нямам чушкопек, но air fryer-a върши чудесна работа и днес ви предлагам една рецепта, в която те имат поддържаща, но много важна роля.