Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.
Има още
Много отдавна не бях правила супа. Дори любимата ми пилешка беше леко пренебрегната през летните месеци, за сметка на риба и салати. При последото пазаруване обаче един лилав карфиол ми намигна закачливо и нямаше как да не го купя. Не бях съвсем наясно какво ще го правя, но беше много хубав. Два дни по-късно съдбата му беше определена – ще става на крем супа.
Не знам за вас, но аз обожавам крем супи. С нетърпение чакам да излязат мускатовите тикви, за да мога да сготвя един друг мой фаворит, но за това – по-късно. Сега за карфиола.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
В къщи много харесваме шарлотата на Вила Росиче, която обаче, естествено, е с глутен и захар в излишък. Не бях и помисляла да опитвам да направя шарлота в къщи, но преди няколко дни попаднах на рецепта за безглутенови бишкоти. В магазините има и такива, но те са със захар. Поколебах се, дали си заслужава, но изглеждаше лесно и реших да пробвам. Получиха се. Не са идеални и имам някои коментари по рецептата, особено към огромното количесто захар (в моя случай еритритол) за поръсване преди печене, както и за времето за печене. Отразила съм ги като промени в данните по-долу. Вие, разбира се, можете да си вземете готови и да прескочите първата стъпка – приготвяне на бишкоти.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Ако вярваме на Wikipedia, произходът на макароните е италиански. Дори най-популярните, известни като „Френски“, са дело на италиански готвач от двора на Катерина Медичи. Според дефиницията „Макарон е малък сладкиш или бисквита, обикновено направена от смлени бадеми, кокос или други ядки (дори картофи), със захар, понякога с аромати, оцветители…“ и т.н. Нашите са с кокос и са веган.
Има още
Може би помните публикацията за хумуса с червено цвекло. Там ви посъветвах да запазите водата от варенето на нахута, защото ще пиша скоро за нея и за какво може да я употребите. Е, този момент дойде 😊.
Има още
Преди около два месеца публикувах първия си кулинарен пост – Веган панакота. Днес се връщам към него, за да го използвам за основа на тази много свежа лятна версия.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 