Отдавна гледам рецепти за фокача. Идеална е за компания на салата или супа. Обаче не исках да е с нишесте от царевица или картофи или с оризово брашно – това изключи всички готови безглутенови смеси. И със сигурност не исках да е с мая.
Друго нещо, което харесвам на този тип хляб, е че може още при изпичането да се гарнира с пресни или сушени домати, маслини, пресни подправки.
Има още
От Био Ферма Софина взех тези прекрасни малки (или както е модерно да се казва сега – бейби) кореноплодни на снимката по-долу. Те са крехки, нежни и нямат нужда от много обработка. Знаех точно как ще ги приготвя. Оставаше само да им намеря главен герой, за когото да изпълнят поддържащата роля.
Има още
Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.
Има още
Много отдавна не бях правила супа. Дори любимата ми пилешка беше леко пренебрегната през летните месеци, за сметка на риба и салати. При последото пазаруване обаче един лилав карфиол ми намигна закачливо и нямаше как да не го купя. Не бях съвсем наясно какво ще го правя, но беше много хубав. Два дни по-късно съдбата му беше определена – ще става на крем супа.
Не знам за вас, но аз обожавам крем супи. С нетърпение чакам да излязат мускатовите тикви, за да мога да сготвя един друг мой фаворит, но за това – по-късно. Сега за карфиола.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
В къщи много харесваме шарлотата на Вила Росиче, която обаче, естествено, е с глутен и захар в излишък. Не бях и помисляла да опитвам да направя шарлота в къщи, но преди няколко дни попаднах на рецепта за безглутенови бишкоти. В магазините има и такива, но те са със захар. Поколебах се, дали си заслужава, но изглеждаше лесно и реших да пробвам. Получиха се. Не са идеални и имам някои коментари по рецептата, особено към огромното количесто захар (в моя случай еритритол) за поръсване преди печене, както и за времето за печене. Отразила съм ги като промени в данните по-долу. Вие, разбира се, можете да си вземете готови и да прескочите първата стъпка – приготвяне на бишкоти.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Ако вярваме на Wikipedia, произходът на макароните е италиански. Дори най-популярните, известни като „Френски“, са дело на италиански готвач от двора на Катерина Медичи. Според дефиницията „Макарон е малък сладкиш или бисквита, обикновено направена от смлени бадеми, кокос или други ядки (дори картофи), със захар, понякога с аромати, оцветители…“ и т.н. Нашите са с кокос и са веган.
Има още
