Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Риба с картофи е класика, макар да не съм фен на стандартния Фиш’н Чипс по много причини. Затова ви предлагам тази много свободна интерпретация, в която няма панировка и пържене в дълбоко олио. Картофите са сладки и са придружени от редица други съставки, за да създадат това цветно великолепие в чиния.
Има още
Както писах вчера, тези соленки са резултат от моята кулинарна терапия в действие. Точно бях приключила със сладките с овесени ядки и реших, че искам на направя още нещо.
Овесените ядки си бяха все още на масата и това реши съдбата им. Преди известно време бях взела извара от козе сирене на Хармоника и ми се стори много добра идея да я извадя от хладилника точно за тази импровизация. Добавих натрошено козе сирене от Ведраре, брашно от нахут, газирана вода и щипка от италианската смес от сухи подправки.
Има още
Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Една от най-лесните и същевременно най-вкусни супи, които съм правила. Ако имате готов бульон ще я приготвите буквално за минути. Февруари не е точно сезона на студените супи, но имах повод да я направя и затова я споделям сега. Ако предпочитате да се придържате към топлите, запазете рецептата за лятото. Но пък от друга страна, в топлия уют на дома си може да я направите и сега. Обещавам, че тя веднага ще ви пренесе, макар и виртуално, в прегръдките прекрасен и слънчев летен ден.
Има още
Има нещо специално в италианската кухня. Дори една семпла пица Маргарита или Пене Аррабиата могат да разчувстват любителите на добрата храна. Към това трябва да прибавим и отношението на италианците към храненето, което е част от тяхната култура и способността им да превърнат всяко сядане на масата в събитие.
Днешната рецепта може да бъде причислена към тази кухня. Имаме паста и говеждо рагу. Освен това имаме традиционни подправки и пармезан. Без да претендирам за автентичност, смятам че тя носи духа на Италия.
Има още
Преди време гледах един филм по Нетфликс – The Hundred-Foot Journey. Забавна и лека история за неочакваните понякога завои по пътя към успеха и за … готвене 😍. Там собственичката на ресторант със звезда Мишелин си избираше готвачите, като искаше от тях да й направят омлет. Разказвам ви това, за да подчертая, че това просто наглед ястие, всъщност изобщо не е такова. Има много видеа в нета, които обясняват как да направите идеалния омлет. Аз нямам претенциите да съм усъвършенствала техниката и не мисля да ви поучавам по темата. Просто искам да споделя моята любима и (мисля) нетрадиционна рецепта.
Има още
Ще продължа заглавието със „за мен“, защото съм сигурна, че има и много други версии, които са най-прекрасни за други хора.
Попадала съм на много и разнообразни рецепти, включващи различни продукти. Преди да направя тази съм правила и бульон с гъби – също много хубав, но обикновено се придържам към основните продукти в една от най-разпространените версии на mirepoix. За нея съм писала тук. Много я харесвам, заради нейната универсалност. В тази нова и вече любима версия съм добавила фенел. Идеята не е моя – видях я в един мастър клас на Гордън Рамзи. Хареса ми, но не се засилих да го купувам веднага.
Има още
Ако имате отношение към готвенето, най-вероятно сте чували за Джулия Чайлд. За последните коледни празници получих няколко „готварски“ книги като подарък и едната е българското издание на нейната „Изкуството на френската кухня“. Не съм я изчела (все още) от кора до кора. Има неща (като аспик), които изобщо не ме изкушават и надали някога ще посегна към тях. Но има и такива, които нямам търпение да опитам. Едно от тях са еклерите.
Винаги съм си мислила, че са сложни и затова така и никога не проверих какво всъщност пише в рецептите. Затова се изненадах много, когато прочетох за пареното тесто или пат-а-шу (pate-a-choux). Много странно име, което в директен превод означава „зелево тесто“. Но не, в него няма зеле. Името идва от кръглите сладки, които приличат на зелки.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 