Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Помня едни далечни сега години, когато китайските ресторанти в София се брояха на пръстите на едната ръка и най-добрият (или поне така се твърдеше) беше в хотел Родина на пл. Руски паметник. Едно от първите неща, които опитах там беше именно гьоза.
Има още
Риба с картофи е класика, макар да не съм фен на стандартния Фиш’н Чипс по много причини. Затова ви предлагам тази много свободна интерпретация, в която няма панировка и пържене в дълбоко олио. Картофите са сладки и са придружени от редица други съставки, за да създадат това цветно великолепие в чиния.
Има още
Както писах вчера, тези соленки са резултат от моята кулинарна терапия в действие. Точно бях приключила със сладките с овесени ядки и реших, че искам на направя още нещо.
Овесените ядки си бяха все още на масата и това реши съдбата им. Преди известно време бях взела извара от козе сирене на Хармоника и ми се стори много добра идея да я извадя от хладилника точно за тази импровизация. Добавих натрошено козе сирене от Ведраре, брашно от нахут, газирана вода и щипка от италианската смес от сухи подправки.
Има още
Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Една от най-лесните и същевременно най-вкусни супи, които съм правила. Ако имате готов бульон ще я приготвите буквално за минути. Февруари не е точно сезона на студените супи, но имах повод да я направя и затова я споделям сега. Ако предпочитате да се придържате към топлите, запазете рецептата за лятото. Но пък от друга страна, в топлия уют на дома си може да я направите и сега. Обещавам, че тя веднага ще ви пренесе, макар и виртуално, в прегръдките прекрасен и слънчев летен ден.
Има още
Има нещо специално в италианската кухня. Дори една семпла пица Маргарита или Пене Аррабиата могат да разчувстват любителите на добрата храна. Към това трябва да прибавим и отношението на италианците към храненето, което е част от тяхната култура и способността им да превърнат всяко сядане на масата в събитие.
Днешната рецепта може да бъде причислена към тази кухня. Имаме паста и говеждо рагу. Освен това имаме традиционни подправки и пармезан. Без да претендирам за автентичност, смятам че тя носи духа на Италия.
Има още
Преди време гледах един филм по Нетфликс – The Hundred-Foot Journey. Забавна и лека история за неочакваните понякога завои по пътя към успеха и за … готвене 😍. Там собственичката на ресторант със звезда Мишелин си избираше готвачите, като искаше от тях да й направят омлет. Разказвам ви това, за да подчертая, че това просто наглед ястие, всъщност изобщо не е такова. Има много видеа в нета, които обясняват как да направите идеалния омлет. Аз нямам претенциите да съм усъвършенствала техниката и не мисля да ви поучавам по темата. Просто искам да споделя моята любима и (мисля) нетрадиционна рецепта.
Има още
