Зимата е сезонът на топлите ястия с ухание на домашна кухня. Не случайно това е времето на яхниите, защото има ли по-домашно ястие от тях? Дори да не сте фен като цяло, в студените и мрачни дни чиния топло ястие, в което можете да топнете и залче хляб със сигурност ще ви изкуши.
Този десерт, с много малки разлики, приготвих за Коледа. Много ни хареса и затова го направих отново за гости и този път го снимах. Със сигурност сте попадали на идеята за „торта“ с две съставки – сготвени плодове и шоколад. Аз съм я срещала с ябълки и с круши, със сигурност и с дюли би станало.
Преди Коледа взех парче говежди вайсбрат от Чифлик Ливади с идеята да направя печено, но така и не успях и го замразих за по-късно. Тази неделя имахме гости и реших да го приготвя, но не по класическия начин, а дърпано.
Сармите са едни от любимите ми балкански ястия. Не само защото съм израстнала с тях, но и защото позволяват голяма свобода при избора на плънка. Правила съм какви ли не – постни, с месо, с риба; с ориз, с киноа, с елда; с прясно, кисело, бяло, червено и савойско зеле, с лапад и манголд.
Предполагам и при вас е започнало разчистване на храна и продукти след празниците. Аз вече приключих спасителната мисия за глава карфиол и глава червено цвекло, за които ще пиша допълнително. Днешният пост е за един десерт, с който можете да спасите 1 – 2 райски ябълки, които са презрели и много меки. С тях можете да си приготвите тези чудни пудинги, които буквално се топят в устата.
Вчера имахме гости и, въпреки че имаме останала храна от Нова Година, реших да приготвя нещо различно. По-леко, като за след празници. Имах тиква, карфиол и една изостанала дюля. Тиквата разделих на две – едната част изпекох с глава чесън, другата нарязах за варене. С печената тиква и карфиола приготвих основното, а с останалата и дюлята направих тази супа.
Това е номер 4 в поредицата салати с леща, приготвени за нашия 1во-януарски брънч. Тази година я направих с печена тиква, която мариновах предварително с бахарат, спанак и орехи. Използвах микс от различни сортове леща, а идеята за тиквения сос е от профила на Ани Healthilicious. Завърших с шепа червени боровинки.
Салатата е хранителна (над 30 г протеин) и много вкусна. Идеална е за брънч и за основно ястие. И е веган, в случай че сте прекалили със свинското по празниците.
Съхранява се добре в хладилник, но спанакът и соса е добре да се добавят преди сервиране.
Продукти (за 4 порции)
600 г тиква, нарязана на кубчета
1.5 с.л. зехтин
1 ч.л. бахарат
Сол и черен пипер
250 г леща по избор (или смес от сортове – моята е такава), сварена с малко сол
100 г бейби спанак
Шепа орехи
Половин шепа червени боровинки
За соса:
80 г печена тиква
2 ч.л. ябълков оцет
1 с.л. мед
1 ч.л. горчица
1 скилидка чесън
1 – 2 листенца прясна салвия
40 мл зехтин
Сол и черен пипер на вкус
Вода до желаната консистенция
Приготвяне
Сложете тиквата в кутия с капак или пликс цип. Добавете зехтина, бахарат, сол и черен пипер, затворете и разтръскайте, за да се смесят добре. Оставете в хладилника за поне няколко часа, най-добре едно денонощие. Сгответе в air fryer – 15 минути на 195 градуса за кубчета със страна около 1 см. Оставете да изстине и смесете с предварително сварената и охладена леща.
За да приготвите соса, смесете всичко в блендер и блендирайте до гладка кремообразна смес. Разредете с вода до желаната консистенция. Преди сервиране прехвърлете в купа. Добавете спанакa и разбъркайте. Добавете соса и разбъркайте. Последно добавете орехите и боровинките.
Традицията повелява… всъщност траддициите никога не са били водещи в живота ми и много рядко се замислям за тях. Но коледните сладки са нещо, което не пропускам. Тази година направих два вида. Тези маслени бисквити със сушени плодове са първите и са наистина чудесни.
Коледа и Нова Година са само след няколко седмици и сигурно вече мислите за менюто. Тиквеникът е традиционно присъствие, но, ако искате да разнообразите и не държите да е постно – предлагам ви тази нетрадиционна, но изключително вкусна баница. В нея главен герой са дюлите, които са в сезон и определено заслужават повече внимание, от това, което обикновено получават.
Тестото за този кейк е от флейкс от елда, към който се добавя пробиотик и се оставя да „ферментира“. Освен това имаме скир и мисо, с което приготвих глазура за топинга, така че би могло да се каже, че десертът е тройно ферментирал 😉.