От известно време я гледах тази форма и най-сетне я поръчах. Имах идея за панакота, но към формата вървеше една рецепта за кестенов кейк и реших да пробвам. Не за пръв път установявам, че на рецепти от опаковки не трябва да се вярва.
Има още
Напоследък се опитвам да следвам правилото 30-30-3, за което чух от Надя Петрова. Най-просто казано, това означава 30 г протеин на хранене (всъщност по 1 г на телесно тегло, така че общото количество може да е по-малко), 30 г фибри на ден и 3 ферментирали храни (ако взимате пробиотик, може и без тях). Харесах идеята, понеже не е рестриктивен режим, а по-скоро напомняне, кое е важно да се включи в менюто.
Има още
На последния фермерски пазар намерих едни прекрасни, големи и месести червени чушки, които просто плачеха за едно хубаво есенно ястие. Като балканската класика пълнени чушки. Няма да влизам в темата чия е, понеже това е без значение. Всяка държава си има специфики в рецептите и разнообразието само ни обогатява, така че излезте от клишето и погледнете в чинията на съседа. Или пък си направете нещо различно, облягайки се на съществуващите рецепти, както направих аз.
Има още
Не знам защо, но лично аз свързвам десертите брауни с есента. И обратното. Може би заради по-наситения им вкус, толкова подходящ за по-хладните дни. И понеже влязохме в сезона на едни от най-ароматните плодове, реших да пробвам едно по-нетипично приложение – тази рецепта е за брауни с пюре от дюли, което го прави още по-есенно.
Има още
Ако има хора, които не обичат тиква, те със сигурност са малцинство. Предполагам, че почти няма дом, където в този сезон да не се готви нещо оранжево.
Има още
Да, супа е. Не, не е тиквена. Но е със сезонни зеленчуци и може приятно да разнообрази пейзажа на пилешките супи в кухнята ви.
За тази супа сварих пилешки долни бутчета с кост и кокал, за да получа бульон. Месото почистих и оставих настрана. С бульона направих гъста крем супа, в която главният герой е целината. Един изключително вкусен, но много пренебрегван зеленчук, който обикновено влиза като подправка в супи, но който има огромен потенциал.
Има още
Причината тиквата да е един от любимите ми зеленчуци е, че е толкова многолика и приложима във всякакви рецепти, както солени, така и сладки. Днес ви предлагам едно сладко изкушение без готвене (изключая предварителното печене на тиквата и разтапянето на какаовата маса). Приготвя се изключително бързо и много добре се съхранява в хладилник, в случай че ви остане.
В този мус няма белтъци. Освен шоколада и тиквата има скир и мед. Резултатът е много плътен и много наситено шоколадов, без да е натрапчиво сладък. Последното лесно се коригира с малко мед за сервиране.
Подправих с любимите ми тиквени подправки – канела и индийско орехче – но може да се добавят още джинджифил, карамфил, кардамон и т.н. според вкуса ви.
В съд на водна баня загрейте какаовата паста с кокосовото масло. Внимавайте водата под съда да не завира, за да не се пресече шоколада. Разбъркайте до получаване на гладка лъскава смес и оставете на страна, да се охлади леко.
През това време в блендер смесете скира, 240 г тиква и меда. Добавете подправките и блендирайте до консистенция на нежно пюре. Добавете на части към разтопената какаова маса и разбийте на ръка или с миксер до хомогенизиране. Прехвърлете в подходящи съдчета за сервиране и приберете в хладилника.
Преди сервиране гарнирайте с кубчета печена тиква, натрошени орехи и още мед (по желание)
Тази седмица празнувахме рождения ден на моя партньор в приключенията Жорже. За него приготвих тази версия на шифон кейка с шоколад, круши и горгонзола.
Има още
Мисля, че за пръв път опитах тази салата преди доста години в едно Hard Rock Cafe. Не бих казала, че е уникална, но е лесна, бърза, непретенциозна и позволява адаптиране. Съдържа много протеин и фибри от зеленчуците. Съставките, които имат нужда от топлинна обработка може да се подготвят предварително и да ги имате готови, когато решите да направите салатата. С други думи – идеална за моментите, в които нямате много време.
Има още
След пълнената тиква, супата и гофретите реших, че е време за истински десерт с любимата комбинация тиква, кестени и червени боровинки. Тук кестените са под формата на брашно. За изходна точка ползвах една (почти) класическа португалска рецепта – Toucinho Rançoso.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 