Морковена торта със сушени вишни и шам фъстък

2 коментара

Аз не познавам човек, който е опитвал морковена торта и не я е харесал. Когато бях дете, нямаше такива сладкиши и затова доста по-късно се запознах с кексовете с моркови и тиквички, на които преди това гледах като на зеленчуци без място в списъка с продукти за десерти. Ако случайно сте от хората, които все още не са се престрашили, не се колебайте. Тортите с моркови са прекрасни, вкусни, сочни и не бива да се пропускат. Ако пък сте любители, може да пробвате и тези две рецепти за веган морковени мъфини и торта с моркови и тиквички.

Има още →

Супа топчета

Вашият коментар

Смело мога да кажа, че (с изключение на вареното на баба ми) това беше единствената супа, която ядях като дете. Всъщност, основно отбирах топчетата, въртях ги в лъжицата и накрая изяждах само тях, в добри дни и малко от бульона. Но това беше много в сравнение с другите супи, които сервираха в детската градина и училищния стол, които връщах с надробена в паницата филия хляб, без да хапна и една лъжица.

Има още →

Папуда с печени чушки

Вашият коментар

Когато по Коледа бяхме в Лисабон, си купих тази книга за модерната португалска кухня. Тепърва ще я разучавам, но при едно разлистване случайно попаднах на рецепта с папуда и приех това като знак да извадя пакета от шкафа. Като цяло бобовите растения са сериозно застъпени в тази кулинарна традиция (има и сладкиши с боб), така че шансът да попадна на подобна рецепта е бил значителен.

Има още →

Говеждо варено

Вашият коментар

Ще кажете – има грешка, телешко е. Да, но за да бъде наистина телешко, трябва животното да е заклано на възраст под 7 месеца*. Аз отказвам да купувам такова месо за себе си. Избрала съм прозводител, чието говеждо е с прекрасно и постоянно качество – Чифлик Ливади (техните животни се колят на възраст между 18 и 24 месеца) – и никога не съм съжалявала.

Има още →

Toucinho Rançoso (Гранясал бекон) или защо не бива да съдим за един десерт по името му

1 отговор

Сигурна съм, че сте попадали на странни, озадачаващи, дори комично имена на десерти. Като английските „глупак“ (fool) и „дреболия“ (triffle) или турския „разкаяние/съжаление“ (pişmaniye). Но първенството за мен държи този португалски кекс със звучното име Гранясал бекон.

Има още →

Риба тон с песто и салата от леща и фенел

6 коментара

Първата седмица на януари е и работната въртележка набира скорост. Затова се ориентирам към храна, която не отнема прекалено много време, като това ястие. Имах три мини глави фенел с перата от био ферма Софина, както и листата на една връзка моркови, останали от Новогодишната вечеря и исках да ги вложа в нещо.

Има още →

Къри с нахут и спанак

Вашият коментар

Яла съм къри на 30 градусова жега, но определено го предпочитам, когато е хладно. Като сега, през зимата. Кърито затопля отвътре, благодарение на подбора на подправки и активира метаболизма. Може да бъде веган (като това тук) или с месо. Еднакво вкусно е.

Има още →

Бананови палачинки

Вашият коментар

Изпратихме старата 2021 година по живо, по здраво и посрещнахме новата 2022. Без очаквания, както си бях обещала, но с отворено съзнание и твърдото решение да я направим една много добра година.

Първи януари беше един от онези редки дни, в които нямах подредени неща за правене от сутринта и не бързах за никъде. Използвах случая, за да направя тези пухкави, вкусни и диетични бананови палачинки.

Има още →

Кокосово-бадемова торта с манго

1 отговор

Около 32 часа преди да посрещнем Новата 2022 Година нямам търпение са ви споделя тази рецепта. След тежката (наистина) и многолюдна Коледа в Португалия на 31-ви сме само двама. Менюто ще е по-късо от обикновено – само три ястия, но всяко от тях направено с много любов и внимание. Десертът ще бъде тази торта, която е един от най- най- най-прекрасните сладкиши, които съм правила. Лека и въздушна, като бонбоните Рафаело (от които е идеята) с нотка свежест от мангото.

Има още →

Пътуване без зелен сертификат

Вашият коментар

Допълнена след получаване на допълнителна информация

Последното пътуване ме убеди, че наистина живеем в Ковид ера, в която ежедневието ни се върти около това да имаме някакъв документ, който да ни позволи да упражняваме уж неотменното си право на свободно движение.

Има още →