Черен шоколад и вишни. Много любима комбинация. Вчера си набрах няколко шепи вишни от едно квартално дръвче, току под прозореца ми и без да искам уцелих единствената хладна сутрин тази седмица, за да изпека блатовете за тази лека лятна торта.
Има още
Много харесвам френския зелен боб. По-хрупкав е и не съм попадала на жили, както при другия. За съжаление не се намира лесно. Аз го поръчвам от Софина, когато е в сезон. Когато не е, предпочитам замразения, понеже консервираният е откровено пресготвен и безвкусен.
Има още
Какво правите, когато вече порасналият ви син ви покани на концерт? Съгласявате се, разбира се, уреждате набързо място за спане и самолетни билети (понеже отрочето не се е научило още да планира и концертът е след малко повече от седмица) и заминавате. И така, на 30ти май, току-що прибрала се от последното пътуване, направих резервации за Марсилия, за да гледаме концерта на Рамщайн.
Има още
Един безкрайно лесен десерт, който може да е с печена основа, със сурова основа (както тук) или без основа. Може да е оформен като торта или като индивидуални порции в купички или формички.
Има още
Хвърлих един поглед на блога и установих, че отдавна не съм правила кюфтета. От началото на миналия декември. Това определено трябваше да се поправи. И ето, предлагам ви нова рецепта за пролетни говежди кюфтета, в които има настъргани тиквички и моркови.
Има още
Този пост е за италианската част от моето пътувне със съученички и класната ни и се явява продължение на публикацията за Лугано, Локарно и Аскона.
Комо (градът, който е на едноименното езеро) е съвсем близо – на 30 минути с влак. Не е най-красивото място на езерото, но беше най-достъпното за нас. Ако трябва да си формирам мнение само от него, не бих казала, че Комо си заслужава. Но истината е, че едноименния град, макар и приятно място, далеч не е представителен за красотата на Комо. И е пренаселен с посетители.
Има още
По правило след всяко пътуване се налага поне едно готвене с цел спасяване на загиващи продукти. Този път това бяха един сладък картоф, две коренчета от магданоз и две средни тъмно зелени тиквички.
Има още
Обещах ви още една рецепта с цветове от тиквички – ето я. Това е нещо като пай с ръчно точени кори от Канап и пълнеж от яйца, заквасена сметана, манголд и млечен грах. Най-отгоре няколко цвята от тиквички и натрошено козе сирене.
Леко и много приятно, това ефектно пролетно ястие би могло да бъде както предястие, така и основно. Реално погледнато цветовете от тиквички за просто за красота, но ако не сте опитвали, това може е един лесен и достъпен начин да го направите. Понеже имах грах от новата реколта, не съм го бланширала. Ако вашият е замразен, би било добре да го бланширате за 2 – 3 минути.
1 връзка манголд, дръжките отстранени, листата нарязани на ленти с дебелина около сантиметър
1 чаша (250 мл) млечен грах (или замразен, но бланширайте 2 – 3 минути)
200 г заквасена сметана с 12% масленост
150 мл мляко
3 големи яйца
сол на вкус
40 г масло, разтопено
1 голяма ръчно точена пълнозърнеста кора за баница
4 – 5 цвята от тиквички
40 – 50 г натрошено козе сирене
Загрейте фурната на 170 градуса и пригответе тава с диаметър около 20 см, покрита с хартия за печене. Сгънете кората на две и изрежете кръг с диаметър 25 – 26 см – ще получите два листа. Сложете единият в тавата и намажете обилно с масло (около половината от общото количество). Върху него сложете втория. Запечете за около 5 минути.
През това време разбийте добре яйцата с млякото и сметаната. Посолете и добавете манголда и граха. Извадете основата от фурната и добавете яйчената смес. Разположете цветовете от тиквички върху пълнежа, поръсете с натрошеното сирене и останалото масло и върнете във фурната.
Печете 30 – 35 минути и внимавайте да не прегори – ако е необходимо покрийте с хартия за печене. Изчакайте леко да се охлади и сервирайте топло.
Моите най-трайни приятелства са от гимназията. С университета някaк не ми се получи, с едно единствено изключение. Но затова пък с (част) от класа ми от гимназията и с любимата ни класна поддържаме връзка и се виждаме относително редовно.
Има още
Случвало ли ви се е да прочетете или чуете нещо и то да ви следва с месеци. Така стана с априкот боши. Видях го споменато в едно стори в Инстаграм и си остана с мен допреди месец, когато го видях на щанда на So ferments и го купих без да имам идея точно какво е и за какво може да се ползва. Знаех, че е от осолени ферментирали кайсии, но не знаех какво да очаквам. Оказа се убийствено солено, но това не ме спря. Разгледах за рецепти и видях, че обикновено се добавя към ориз. Аз обаче си бях навила на пръста, че ще правя нещо сладко. И така стигаме до този десерт, който не знам как да нарека.
Има още
