Правилно прочетохте, с босилек. Той като цяло се асоциира със солени рецепти, най-вече от италианската кухня, но вкусът и ароматът му са със сладки отенъци, което го прави напълно подходящ за десерти.
Има още
Великден мина и след него останаха варени яйца. Един от най-приятните начин да ги оползотворите е да ги вложите в салати, като тази. Тя е поредното ястие от групата „салата за основно ядене“. То е вкусно и лесно за приготвяне. Яде се студено, което го прави идеално за обяд на път или в офиса. Салата напомня картофена, но всъщност е с карфиол. Това я прави нисковъглехидратна и горе-долу кето съвместима. В този момент мога почти да видя разочарованието на лицата на любителите на картофи. Но, не бързайте да съдите, преди да сте опитали.
Има още
Започвам с едно уточнение по името. Тортийя (tortilla) се наричат две доста различни неща. По-масово познатото е плоският латиноамерикански хляб, който в оригинал се прави от царевица. По-малко познатото е именно испанският омлет с картофи. Не един и двама чужденици са си поръчвали тортийя в Испания и са оставали изненадани (къде приятно, къде не толкова) от това, което им сервират.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Великден е след по-малко от месец. Освен яйца, агнешко и козунаци, едно от първите неща, което изниква в ума ми е великденският заек. И как няма, като всички магазини са пълни с шоколадови зайци. Тук обаче става дума не за пухкавия дългоушко, а за неговата любима храна – морковите.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Обновена на 23 ноември 2021. Промените са в процеса на приготвяне.
Преди малко по-малко от година публикувах две рецепти за хляб. И двете бяха плод на няколко години четене, пробване и адаптиране на рецепти. Но и двете не бяха идеални. Едната, защото е с яйца, а според мен те нямат място в хляба. Другата, защото (макар и не винаги) имаше проблем с равномерното изпичане в дълбочина. Но все пак бяха прилични безглутенови рецепти за хляб (както се казва и публикацията).
От тогава до сега измина немного време, но през тези месеци аз намерих още по-добра и по-проста рецепта за хляб – само брашна, бакпулвер, хуск на прах, сол и вода. Писах за нея в Инстаграм и ФБ, но не и отредих специална публикация тук. В нея няма яйца и няма проблем с изпичането. След като бях стигнала до тук, естествената следваща крачка беше да опитам да го направя по-ниско въглехидратен. Ако се чудите защо – ами, защото предпочитам въглехидратите да ги приемам под формата на шоколад, например.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 