Пролетта е прекрасен сезон, не само защото всичко се пробужда за нов живот, но и защото сега е времето на крехките, пресни варива, които не се накисват и нямат нужда от дълго варене. Миналия уикенд взех от пазара зелен боб, пресен грах и бакла. За последните две ще пиша допълнително – сега за боба.
Има още
Кокосовата панакота е една от най-любимите ми теми. Публикувала съм три рецепти – с малини, с бъз и малини и с манго. Това ястие е много благодатно, защото вложените аромати и/или плодове могат да го направят различно всеки път. В главата ми вече се върти следващата идея – шоколадова панакота с етерично масло от див портокал.
Освен това е най-, ама наистина най-лесния десерт, който можете да направите.
Има още
Продължавам по темата за ревена, но този път в суров и солен вариант. Всъщност, за първи път го ползвам суров и вкусът е свеж и леко стипчив. Обикновено от него се прави сос или чътни (с топлинна обработка) и се гарнира свинско. Рецептите със суров ревен са малко, най-вероятно зради стипчивостта.
Има още
Когато миналата година за пръв път взех ревен, разгледах информацията за него и основните рецепти. От там разбрах, че комбинацията с ягоди е класика. Тогава я пропуснах, но тази година беше твърдо в списъка. Има много варианти за десет с ревен и ягоди – кекс, галет, пай, тарт и други. Аз реших да направя кръмбъл с бадемово брашно и филирани бадеми.
Има още
Миналата година за пръв път готвих с ревен. Пакетът беше от Лидл, внесен от Господ знае къде, с недобро качество и се наложи да изхвърля почти половината. Но остана достатъчно за един кекс. Тази година видях, че Кулинарен градинар предлага ревен на фермерския пазар и дори не помислих за Лидл.
Има още
Не съм голям фен на ориза. Може да ми е някакво остатъчно чувство, повлияно от неприятни спомени за блудкав, безличен бял ориз, придружен от също толкова безлично парче мазно месо, какъвто сервираха в училищните столове. Но фактът си остава – оризът е едно от последните неща, за които се сещам, когато става дума за храна.
Има още
След агнешкото и козунаците по Великден, имах нужда от нещо по-леко и пролетно. Тези красиви кръгли тиквички бяха така добри да ме изчакат да се прибера от краткото пътуване, за да мога да ги сготвя.
Още от самото начало беше ясно, че ще са без месо и без ориз, затова трябваше да намеря друг продукт, който да е подходящ за пълнене и да добави растителен протеин. Спрях се на нахут, който е едно от любимите ми бобови растения.
Има още
Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Сладкиш с боб? Да, има такова животно. И освен това е много вкусно. Адзуки е вид дребен червен боб с японски корени, който е естествено сладък. В родината му много често го влагат в десерти, като обикновено е придружен от брашно от сладък ориз (mochiko). To e лепкаво и лесно за оформяне, без сладкишите да се разпадат. За съжаление, намерих такова само в Амазон, срещу скромната сума от 41 $ за килограм плюс доставка.
Понеже бях твърдо решена да не се отказвам, започнах да търся заместители. Оказа се, че тапиоката е много подходяща и затова реших да пробвам със смес 50 на 50 брашно от бял ориз и нишесте от тапиока.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 