Никулден е след 2 дни и се очаква на масата да има риба. Ако съм честна, никога не съм обичала традиционния шаран. Дори не помня кога за последно съм имала (не)удоволствието да го ям. Има толкова много други риби, които обожавам и съм благодарна за разнообразието.
Има още
Имаше такава книга, нали? Доброволно си признавам, че не съм я чела. Когато излезе преди години изобщо не можех да схвана защо душата ще има нужда от пилешка супа. Както писах в първия си пост с рецепта за супа, аз „открих“ това ястие доста късно. Ранните ми години бяха буквално тормозени от кошмари за това, което предлагаха в детската градина и училищния стол и пилешката супа (наред с пилето фрикасе) държеше първо място. И до ден днешен помня тази ужасна картина на парчета пилешка кожа, плуващи в белезникав бульон. Затова, когато една приятелка любезно ми обясни, че това ястие се водело храна на комфорта, предпочетох да се въздържа от коментар. Но, както се казва, оттогава изтече много вода (пък и супа) и сега гледам различно на нещата – разбирай супите, но не и фрикасето.
Има още
Няма дом в България, където поне веднъж да не е готвена мусака. въпреки нетипичното и определено не-българско име, ние приемаме ястието като традиционно за нашата кухня. Произходът на името (и най-вероятно на ястието) е арабски и се превежда като доста странното „охладен/а/о“. Смисълът изглежда се е загубил във времето, останали са само различните интерпретации на Балканите. Има мусака с месо и без месо. Мусака с патладжани, с тиквички, с картофи. Мусака на пластове и разбъркана. Общо взето – има за всекиго по нещо.
Има още
Оригиналът на тази супа ми е много мил спомен от едно йога събитие преди почти две години. Харесах я по много причини извън емоцията на събитието – наситения земен вкус, прекрасния цвят, достъпните продукти. Периодически се връщам към нея, особено когато дните станат по-къси и слънцето по-далечно. И прекрасно се получи точно тя да е рецепта номер 100, която публикувам в този блог 😍.
Има още
Тръгнало ми е на ябълки – нормално, сега е сезонът на най-добрите. Обаче не исках да правя трети десерт. Сетих се за това къри, което хем е с ябълки, хем не е десерт, пък и отдавна не бях правила нищо пикантно. Та така – с един куршум, три заека.
Има още
Нова Година все още не е тук (макар че тази 2020 конкретно може да мине и по-бързо, без да й се обидя), но пък излязоха хубавите ябълки и се сетих за тази рецепта. Тя не е задължително свързана с празниците, просто те бяха повода да я измисля преди години.
Както предполагам всички българи и аз гледам на баницата с късмети като на неизменна част от новогодишното меню. Но, с времето, традиционната вита баница със сирене започна сериозно да ми омръзва. И така, преди около 10 години седнах и много сериозно обмислих различни алтернативни идеи. Исках:
След известни колебания се сетих за един лек, почти булеварден роман, който бях чела и в който главната героиня прави тарт с ябълки и червени боровинки. И си казах, защо пък не? Само че няма да е тарт, а ще са банички.
Има още
Комбинацията свинско и ананас е традиционна за Хаваите, Филипините и други държави, където ананасите растат в естествената си среда. Глобализацията и търговията са донесли това невероятно изкушение за сетивата и до нас, но все още има хора с консервативен вкус, които смятат, че плодовете и месото не могат да присъстват в едно и също ястие. Те просто не знаят какво пропускат.
Докато пишех това се сетих за една снимка, която бях видяла в социалните мрежи – италианец, държан насилствено, за да гледа как слагат резен ананас върху пица.
Е, аз няма да ви държа насила. Само ще ви предложа това великолепие, а пък вие решете дали да си го сготвите.
Има още
Ммммдааа, оранжевата серия продължава. Предполагам ще се съгласите, че сезонът е много подходящ – тиква, райски ябълки, дюли (не толкова оранжеви, но достатъчно близко)… дори супата с леща, моркови и праз, макар и не строго сезонна, се вписва чудесно в гамата. Днешното ястие беше експеримент номер 3 с райските ябълки. И, да, правилно сте разбрали – не паста в смисъла на сладкиш, а паста като основно ястие.
Има още
Есента е много красива. Често си мисля, че така природата ни компенсира за предстоящата зима. Освен това есента е вкусна и ароматна. Откакто се помня, обожавам аромата на дюли. За съжаление не стават за ядене, без обработка. Иначе сигурно бих ръфала дюли по цял ден.
Преди няколко дни направих сладко – може би едно от най-вкусните сладка, които може да опита човек, най-вече благодарение на неповторимия аромат на дюлите. Понеже е с еритритол и дюлите не съдържат фруктоза, това сладко е напълно кето съвместимо и подходящо за хора с диабет. Същото важи и за сладкиша, за който пиша днес.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 