След почти месец прекъсване вчера беше първият ми работен ден. Имам много за наваксване и нямах време да сготвя нещо сериозно. За обяд имаше пилешка супа, но за вечеря трябваше да измисля нещо бързо с налични продукти. И така се стигна до салатата, която ви предлагам днес. Вкусна, свежа, много бърза за приготвяне.
През последната седмица ми попаднаха две прекрасни идеи за десерт с шоколад и круши. И тъй като плодовете са в сезон, реших, че е дошло време и аз да пробвам нещо. Понеже имах горгонзола, която чудесно подхожда и на круши и на тъмен шоколад, реших, че и тя ще влезе в сметките.
Миналата година си донесох замразени бланширани кестени от Португалия, понеже качеството на тези, които намерихме по пазарите и магазините беше ужасяващо – до 50% брак. Имам още и, понеже са в сезон, сега е моментът да ги сготвя.
След импровизацията с говежди дроб търсех други идеи с кестени и попаднах на гъста супа с леща, за която се твърдеше, че е италианска. Супата винаги е добра идея, особено в този сезон и реших да пробвам.
Напаснах леко към наличните продукти и се получи много хубава. Гъста и засищаща, почти като яхния, тази супа спокойно може да се сервира като основно ястие. С изключение на кестените всички останали продукти са стандартни и може да се намерят във всяка кухня.
Продукти (за 5 порции)
200 г леща, накисната за поне 8 часа
2 с.л. зехтин
250 г праз, нарязан на дребно
2 скилидки чесън
150 г моркови, нарязани на кубчета
30 г целина, нарязана на кубчета
2 – 3 с.л. доматено пюре
600 мл бульон по избор
2 дафинови листа
1/2 чаша (120 мл) стебла и листа селъри, нарязани на дребно – аз бях взела глава целина със стебла и листа и ползвах тях
150 г сготвени кестени
сол и черен пипер на вкус
Приготвяне
В достатъчно голяма тенджера загрейте зехтина на средна степен на котлона. Добавете праза и задушете до омекване. Добавете чесъна и разбъркайте.
Добавете морковите и целината и разбъркайте. Гответе минута-две и добавете доматеното пюре. Разбъркайте. Добавете дафиновия лист, подправете със сол и черен пипер и гответе 5 минути.
Добавете бульона и лещата. Изчакайте да заври, намалете до къкрене, похлупете и гответе до почти пълно сваряване на лещата – около 15 минути. Ако е необходимо, добавете вода – супата трябва да е гъста, но все пак е супа. Добавете кестените и стеблата и листата селъри. Гответе 3 – 5 минути и свалете от котлона.
Правих стекове от целина преди почти 2 години. Много ми харесаха и нямам обяснение защо не направих отново. На фермерския пазар имаше целина и това ме наведе на мисълта. Речено – сторено. Само трябваше да реша с какъв сос или гарнитура да ги направя.
Пак от фермерския пазар взех и земна ябълка и много ми се искаше да пробвам нещо различно с нея. Затова потърсих и намерих една идея за сос. И така се появи тази рецепта.
Това не е чийзкейк. Не е баница. Не е и тиквеник. Нещо средно е, обединяващо трите в едно. Идеята ми дойде, понеже имах една опаковка извара от козе мляко и малко настъргана тиква, останала от тиквеник. Реших да пробвам да ги събера в един десерт с надеждата, че ще се получи нещо прилично.
За пръв път готвя ряпа като главен герой в ястието. Преди съм я ползвала основно като гарнитура на печено месо и понеже не бях сигурна как ще стане, заложих на по-сигурното и сложих и същото количество картофи. Празът влезе по средата, като плънка, между два слоя картофи и ряпа. За спойка направих бешамел, обогатен със заквасена сметана и синьо сирене. Резултатът беше УАУ 😀.
С риск да досадя – още една рецепта с тиква и салвия, понеже тази комбинация е наистина много добра. Този път ястието е панакота. И освен това е солена, което я прави по-скоро предястие, идеално за хубаво бяло вино, но не пречи да бъде и десерт.
Дойде сезонът на тиквите. Това винаги ме радва и натъжава едновременно. Цветовете на есента са прекрасни. Наситените нюанси охра са истинско пиршество за очите. Тъжното е, че лятото окончателно е зад гърба ни. Но затова пък имаме кулинарни радости, да ни компенсират поне малко затова, че слънцето вече не грее както през летните дни.
Преди почти 20 години опитах традиционната домашно приготвена родопска трахана. Още помня колко неприятен вкус имаше и затова така и не разбирах възторга на много хора в социалните мрежи. Преди няколко седмици, моя позната, която е кулинар и гурман спомена трахана и се оказа, че тя също не харесва нашата, но много харесва гръцката.