От фермерския пазар на Римска стена купих най-прекрасните цели замразени манатарки. Не знам за вас, но аз просто обожавам тези гъби. Когато на сутринта извадих две, за да се размразят, цялата кухня започна да ухае. Бях решила да играят главна роля в един безглутенов киш, за който бях отделила и малко бейби спанак.
Има още
Обновена на 23 ноември 2021. Промените са в процеса на приготвяне.
Преди малко по-малко от година публикувах две рецепти за хляб. И двете бяха плод на няколко години четене, пробване и адаптиране на рецепти. Но и двете не бяха идеални. Едната, защото е с яйца, а според мен те нямат място в хляба. Другата, защото (макар и не винаги) имаше проблем с равномерното изпичане в дълбочина. Но все пак бяха прилични безглутенови рецепти за хляб (както се казва и публикацията).
От тогава до сега измина немного време, но през тези месеци аз намерих още по-добра и по-проста рецепта за хляб – само брашна, бакпулвер, хуск на прах, сол и вода. Писах за нея в Инстаграм и ФБ, но не и отредих специална публикация тук. В нея няма яйца и няма проблем с изпичането. След като бях стигнала до тук, естествената следваща крачка беше да опитам да го направя по-ниско въглехидратен. Ако се чудите защо – ами, защото предпочитам въглехидратите да ги приемам под формата на шоколад, например.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Един от любимите ми италиански десерти, но… откакто ограничих глутена много рядко си го поръчвам. Отдавна имах намерение да си го направя с домашни безглутенови бишкоти, но така и не се случи. До сега.
Миналата година правих Шарлота с домашни бишкоти. Идеята беше тирамисуто да последва скоро след това, но не останах достатъчно доволна от бишкотите и затова плановете се отложиха.
Има още
Предполагам всички имаме мили детски спомени за кексове, правени от майки, баби или лели. За мен те са неделима част от детството. Майка ми правеше мраморен с какао в скъпата (не от финансова гледна точка) и транспортирана с много любов от Германия форма. Този кекс беше нейната гордост.
Може би защото съм изяла много такива кексове, с години не съм се сещала за тях. И сега не знам как точно ми дойде идеята, но, веднъж появила се, трябваше да направя нещо за нея. Най-лесно беше да взема една стандартна рецепта за кекс и в нея да заменя брашното с безглутеново и да увелича леко набухвателя. Но ми се искаше да я направя по-нисковъглехдратна, затова разгледах рецепти, класифицирани „кето“ и намерих подходяща изходна точка.
Има още
Имах задача да направя нещо, в което има противоположни, но хармониращи си вкусове като сладкo и солено. Първото, което приготвих, бяха едни прекрасни шоколадови мъфинчета с глазура от крема сирене и солен карамел (за тях ще има отделна публикация). Станаха невероятно вкусни, но малко прекалено сложни за целта и повода. Затова се наложи да потърся друг вариант. Случайно попаднах на едно видео, от което дойде идеята за този десерт.
Има още
Както писах вчера, тези соленки са резултат от моята кулинарна терапия в действие. Точно бях приключила със сладките с овесени ядки и реших, че искам на направя още нещо.
Овесените ядки си бяха все още на масата и това реши съдбата им. Преди известно време бях взела извара от козе сирене на Хармоника и ми се стори много добра идея да я извадя от хладилника точно за тази импровизация. Добавих натрошено козе сирене от Ведраре, брашно от нахут, газирана вода и щипка от италианската смес от сухи подправки.
Има още
Всички имаме дни, в които не сме съвсем себе си. И всички си имаме начини да се справяме с тях. Моят начин е готвенето. Един час в кухнята прави чудеса, дори ако това, което съм произвела, не е кой знае колко добро.
Има още
Както писах в предишната публикация, „резервната“ коледна тиква беше разделена на две части. Втората отиде за това наистина магично брауни без брашно (ама съвсем без).
Има още
Имах една „резервна“ тиква от коледно време. Ей така, ако ми дойде идея да направя още нещо. Но вече имаше толкова много сладки и сладкиши, че така си остана недокосната. И в последния уикенд на януари реших, че не мога повече да я пренебрегвам. Разделих я на две части – една за този кекс и една за брауни без брашно.
Идеята за тази рецепта е на Divine Healthy Kitchen. Много я харесах и реших да опитам да я направя веган – получи се. Сладкишът е много хубав и ароматен. Освен тиква в него има стафиди, орехи и букет от подправки. Глазурата е от веган крема сирене на VioLife (на основата на кокосово масло) и кленов сироп.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 