Напоследък се опитвам да следвам правилото 30-30-3, за което чух от Надя Петрова. Най-просто казано, това означава 30 г протеин на хранене (всъщност по 1 г на телесно тегло, така че общото количество може да е по-малко), 30 г фибри на ден и 3 ферментирали храни (ако взимате пробиотик, може и без тях). Харесах идеята, понеже не е рестриктивен режим, а по-скоро напомняне, кое е важно да се включи в менюто.
Днес ви предлагам една топла есенна салата, за която можете да направите заготовки и да ускорите приготвянето. В нея имаме печени карфиол, червен лук и нахут (сварен предварително), върху подложка от тиквен хумус. Хумусът може да се приготви предварително и да се съхранява в хладилника 3 – 5 дни. Можете да го използвате като дип или както в тази рецепта – като канапе.
Ако не сте опитвали тиквен хумус, значи сега е моментът. В тази рецепта той е придружаващ, но много важен герой. Приготвя се като класическия, но с добавка от печена пасирана тиква и малко пушен пипер.
Отдавна не съм публикувала рецепта за салата, която може да бъде основно ястие – концепция, която ми е любима, заради простотата и функционалността й. С настъпването на есента идва и времето на картофените ястия, така че моментът е идеален да пробвате това предложение.
Докато все още имаме летни зеленчуци е добре да ги използваме пълноценно. Предлагам ви тази рецепта, която може да бъде както основно ястие, така и гарнитура. Приготвя се във фурна и с лекото захлаждане на сутрешните и вечерните часове това не е чак такъв проблем.
Лято е и ще има още рецепти с тиквички. Тази е лесна, макар и не много бърза, и наистина вкусна. Тук е в количество за предястие, но би станала и за леко основно ястие, ако увеличите леко. Списъкът с продукти е кратък – основните са яйца, скир и тиквички. Резутатът е нискокалоричен, но хранителен с 23 г протеин на порция.
Точно преди да заминем за море, в началото на юли имах останали шепа цветчета броколи и направих с тях една голяма … да я наречем палачинка на фурна. Опитах да я завия на руло, но не беше достатъчно еластична и затова не споделих рецепта, но ми дойде идеята да я направя на нещо като палачинкова торта, без навиване.
Обещах ви още една рецепта с цветове от тиквички – ето я. Това е нещо като пай с ръчно точени кори от Канап и пълнеж от яйца, заквасена сметана, манголд и млечен грах. Най-отгоре няколко цвята от тиквички и натрошено козе сирене.
Леко и много приятно, това ефектно пролетно ястие би могло да бъде както предястие, така и основно. Реално погледнато цветовете от тиквички за просто за красота, но ако не сте опитвали, това може е един лесен и достъпен начин да го направите. Понеже имах грах от новата реколта, не съм го бланширала. Ако вашият е замразен, би било добре да го бланширате за 2 – 3 минути.
Продукти (за 4 порции предястие)
1 връзка манголд, дръжките отстранени, листата нарязани на ленти с дебелина около сантиметър
1 чаша (250 мл) млечен грах (или замразен, но бланширайте 2 – 3 минути)
200 г заквасена сметана с 12% масленост
150 мл мляко
3 големи яйца
сол на вкус
40 г масло, разтопено
1 голяма ръчно точена пълнозърнеста кора за баница
4 – 5 цвята от тиквички
40 – 50 г натрошено козе сирене
Приготвяне
Загрейте фурната на 170 градуса и пригответе тава с диаметър около 20 см, покрита с хартия за печене. Сгънете кората на две и изрежете кръг с диаметър 25 – 26 см – ще получите два листа. Сложете единият в тавата и намажете обилно с масло (около половината от общото количество). Върху него сложете втория. Запечете за около 5 минути.
През това време разбийте добре яйцата с млякото и сметаната. Посолете и добавете манголда и граха. Извадете основата от фурната и добавете яйчената смес. Разположете цветовете от тиквички върху пълнежа, поръсете с натрошеното сирене и останалото масло и върнете във фурната.
Печете 30 – 35 минути и внимавайте да не прегори – ако е необходимо покрийте с хартия за печене. Изчакайте леко да се охлади и сервирайте топло.
Великден е относително близо вече и май е време за тематични рецепти. Аз тази година нямам ангажимент да готвя за деня, понеже за пръв път от много време няма да съм си у дома. И козунака ще пропусна, само за яйцата се колебая дали да боядисам няколко.
Един път е случайност. Два пъти са традиция. Миналата година за пръв път готвих леща на 1ви януари, след вчерашния ден вече мога да кажа, че това е традиция. Идеята е, че лещата (както всяко бобово или зърнено) символизира плодородие и благоденствие и, за са ги поканим в дома си, е добре да сготвим такава храна в първияденнановатагодина. Но извън суеверието, черната леща конкретно е идеална за дните след празници, понеже тя е много богата на протеини.
Щипка смях и лъжица любов 