Предполагам, че няма сънародник, който да не е ял мляко с ориз. И не сме сами – има много други места, където се правят различни версии, при това не само на Балканите. В Испания и Португалия го смятат за местен десерт. За този вариант се твърди, че е турски. Не мога да съм сигурна, знам само, че ми харесва много повече от стандартния, въпреки че няма канела, която е една от любимите ми подправки.
Има още
Много пъти съм се обяснявала в любов на хумуса. Съвсем сериозно. Това е нещо, което мога да ям през всеки сезон. Дали ще е само с лимон и кимион, дали ще е с червено цвекло или ще е с черен боб – няма значение. Всички са изключително вкусни. Ако не съм много гладна, купичка хумус плюс селъри, морков, краставица и червена чушка, нарязани на пръчици е една идеална лека вечеря – даже няма нужда от прибори.
Мислех, че разбирам от хумус, но едно посещение в ресторант Норма в Бургас и последващо търсене в интернет ме убедиха, че съм болезнено изостанала. Защото имало и сладък хумус.
Има още
Много отдавна не бях правила супа. Дори любимата ми пилешка беше леко пренебрегната през летните месеци, за сметка на риба и салати. При последото пазаруване обаче един лилав карфиол ми намигна закачливо и нямаше как да не го купя. Не бях съвсем наясно какво ще го правя, но беше много хубав. Два дни по-късно съдбата му беше определена – ще става на крем супа.
Не знам за вас, но аз обожавам крем супи. С нетърпение чакам да излязат мускатовите тикви, за да мога да сготвя един друг мой фаворит, но за това – по-късно. Сега за карфиола.
Има още
Преди много години, по време на една командировка в Англия, за пръв (и последен) път опитах ревен. Беше сладък сос към някакъв млечен крем. Много интересен вкус. Тогава дори не направих връзка между английското му име и ревен. Пък и да си призная не бях наясно що е то ревен изобщо.
През последните години съм попадала на рецепти, но все във време, когато той не е наличен по магазините. Наскоро Йоана писа за рецепта с ревен в Инстаграм и това ме подсети да погледна при следващото пазаруване в Метро – имаше. Взех малко, като за проба и не бях сигурна какво ще правя, но след няколко дни концепцията се изясни и реших да е нещо като кекс.
Има още
Тези, които ме познават, знаят, че имам много близка връзка с Португалия. Това обаче не значи, че правя много португалски рецепти. След бисквитената торта, това е втората рецепта, която публикувам. Обмислям – кога сериозно, кога на шега – да пробвам pasteis de nata без глутен, но дали ще ги направя, пък и дали нещо ще излезе, не е ясно.
Днешната рецепта напомня шакшука, но вместо сос от домати и чушки, се слага грах. Става идеално за обяд или лека вечеря – обърнете внимание на енергийната стойност.
Има още
В къщи много харесваме шарлотата на Вила Росиче, която обаче, естествено, е с глутен и захар в излишък. Не бях и помисляла да опитвам да направя шарлота в къщи, но преди няколко дни попаднах на рецепта за безглутенови бишкоти. В магазините има и такива, но те са със захар. Поколебах се, дали си заслужава, но изглеждаше лесно и реших да пробвам. Получиха се. Не са идеални и имам някои коментари по рецептата, особено към огромното количесто захар (в моя случай еритритол) за поръсване преди печене, както и за времето за печене. Отразила съм ги като промени в данните по-долу. Вие, разбира се, можете да си вземете готови и да прескочите първата стъпка – приготвяне на бишкоти.
Има още
Шам фъстъкът е една от любимите ми ядки и много често го ползвам. От известно време исках да направя сладки. Пробвах една рецепта с нахут, кардамон и рози. Добре се получи, но иска малко доусъвършенстване, преди да я споделя, понеже тази комбинация (роза, кардамон и шам фъстък) ми е в топ 3 и искам всичко, което предлагам с нея, да е възможно най-добро.
Има още
Пълнените чушки са класика в българската кухня. Едва ли има човек по нашите ширини, който да не ги е опитвал и да няма поне една любима версия. Защото версиите са много – постни с ориз, с кайма и ориз, предколедни с боб, сурови със сирене и, разбира се, моите любими – с яйца и сирене. Сигурна съм, че има и други, за които не знам – моля да ме извинят. Тази публикация, както вече предполагам е ясно, е за онези с яйца и сирене, и по-точно – моята интерпретация на рецептата.
Има още
Знаете ли вица за заека, който всеки ден влизал в сладкарницата и питал дали имат торта с моркови? И когато на сладкаря най-накрая му омръзнало и направил такава, заекът само попитал „Много е гадна, нали?“. Е, в реалния живот тортите и кексовете с моркови (и с тиквички) изобщо, ама изобщо не са гадни. Даже напротив. Допълнителната влага ги прави изключително леки и свежи. Морковите са сладки по природа, а тиквичките са истински хамелеони и се вписват прекрасно във всякакви рецепти (виж тук, тук и тук).
Има още
Щипка смях и лъжица любов 