Преди да са преминали черешите, бързам да опитам още нещо с тях – този път сладки. При това масленки. Винаги съм харесвала леко ронливото, топящо се в устата тесто на масленките. А тук то е съчетано с други две любими съставки – кардамон и череши.
Има още
Това е второто и последно (за сега) творение от прасковената серия. С риск да разочаровам някои от вас – тук няма сладолед. И за мен беше изненада, докато търсех подходяща изходна рецепта за сладкиш с праскови, който да не е пай или галет, да попадна на няколко рецепти за Мелба. В моите ученически години Мелба беше върха на кулинарното удоволствие, което не се намираше навсякъде. Обикновено представляваше 2 – 3 топки безличен сладолед с бодната бисквитка и някакво плодово сладко. Редяхме се на опашка пред сладкарниците и давахме безумни за времето пари – абсолютни жертви на модата 🙂
Има още
Като дете се ужасявах от вида на ястието месо със сини сливи и така и не го опитах. Може да съм била повлияна от израза „манджа с грозде“, който не обещава нищо добро :). Може и просто да съм била по-скоро консервативна, като много деца. Важното е, че каквото и да не ми е било наред отдавна се е оправило и присъствието на плодове в основното ястие с месо вече не ме плаши.
Има още
Лято е и темата пак е риба. Този път средиземноморско фагри. Не знам дали сте пробвали да печете риба в морска сол, но, ако не сте, задължително трябва да опитате. Имаше време, когато смятах, че риба, която е сготвена цяла и затворена не е вкусна. Мнението ми се промени след като един любим човек ми сготви ципура в морска сол. Да, много е различна от рибата на скара, но затова пък е много по-сочна. И ако добавите няколко капки зехтин върху вече изпечената и почистена от кости риба, става божествена.
Има още
Много обичам кокос и това е видно от рецептите ми (тук, тук, тук). Подобно на бергамота, за който писах в тази публикация, и кокосът е вкус, към който привикнах, започвайки от лека непоносимост, минавайки през безразличие и стигайки до (почти) пристрастяване.
В Зоя имам няколко любими торти – всички са с кокос. Обаче също така са с кашу и фурми и/или сироп от агаве, а аз имам известни резерви към тези продукти. Затова исках да направя десерт с много кокос и без кашу и фурми/агаве.
Има още
Лято е, а аз още не съм стигнала до морето. Малко остава, около седмица, но с наближаването и нетърпението расте.
Както е ставало въпрос вече, много обичам риба. Топлите ми чувства се разпростират и върху морските дарове, в това число калмарите. В заведенията обикновено ги предлагат панирани или пържени, което често ме спира да си ги поръчам, защото най-много ги обичам задушени в малко зехтин, с чесън, копър и бяло вино.
Има още
Шоколадът и малините са едни от любимите ми продукти, което се вижда ясно от публикуваните рецепти. Съчетавала съм ги много успешно тук. От тази гледна точка няма да ви изненадам с нищо.
Обикновено, когато ми дойде идея, я пробвам на практика почти веднага (най-много да се забавя, защото някои продукти не са налични в хладилника). За този десерт обаче ми трябваха доста време и обмисляне, преди да реша да го направя. Първият опит беше успешен от гледна точка вкус. Но имаше нужда да се поработи по напасване на количествата продукти за трите слоя, както и по формата и крайния вид.
Има още
Оризът не е измежду любимите ми храни, освен ако не е придружен с нещо, което да го направи интересен. Никога не съм разбирала гарнитурата от варен бял ориз, без значение към какво е прикачена – все си е варен бял ориз. Ризотото, обаче, е друго нещо. Особено ако е с манатарки :).
Другият проблем на ориза е въглехидратното съдържание. Затова, когато правя супи или ризото в къщи, обикновено го заменям с киноа.
Има още
Не знам как е за вас, но аз периодически се връщам към някои „храни на комфорта“. Не е ясно дали го правя подсъзнателно, когато нещо не ми е наред или просто вкусът им ме тегли, но е факт. Една от тези храни е качамакът – да, именно тази проста, за някои дори селска храна. Много го обичам с масло и сиренце, но този път реших да пробвам нещо различно. Започнах от рецептите за полента, която е италианската братовчедка на качамака. Няма особени разлики, но попаднах на едно – две по-нестандартни решения като това, което съм ползвала тук.
Има още
Мисля, че бисквитената торта е един от любимите десерти на много българи. Това беше и един от първите ми кулинарни опити, преди много години, с т.нар. Детски бисквити и крем „нишесте“ от пакетче.
Обаче тази рецепта е различна. Тя е (много) свободна веган интерпретация на португалската Bolo de Bolacha, което в превод означава точно Торта от бисквити. Къде са разликите между нашата и португалската? Основно в крема, който е суров и се прави от масло, жълтъци и захар. И освен това бисквитите се топят в кафе. Лично аз съм заклет почитател на чая – у нас по всяко време може да се намерят поне 10 различни вида, обикновено насипни, но и някои в пакетчета. Сещам се за кафе изключително рядко, обикновено когато пътувам и обикновено пия капучино с мноооооого канела. Обаче винаги съм харесвала десертите с кафе, като например тирамису. Затова и тази торта ми допадна толкова много.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 