Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
За тези от вас, които не са срещали този обреден хляб до сега, ще разкажа малко за него. Той произхожда от еврейските общности в Полша и Украйна в началото на 19ти век. Смята се, че е произлязал от друг традиционен плетен еврейски обреден хляб – хала. Останалото неизползвано тесто за хала било гарнирано с плодово сладко и/или канела и оплитано преди печене. Хала се сервира на Шабат и повечето еврейски религиозни празници. С времето бабка започва да се асоциира с Пасха – празнуване на бягството от Египет, която се пада през пролетта и понякога съвпада по време с Великден.
Има още
Великден е след по-малко от месец. Освен яйца, агнешко и козунаци, едно от първите неща, което изниква в ума ми е великденският заек. И как няма, като всички магазини са пълни с шоколадови зайци. Тук обаче става дума не за пухкавия дългоушко, а за неговата любима храна – морковите.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
От фермерския пазар на Римска стена купих най-прекрасните цели замразени манатарки. Не знам за вас, но аз просто обожавам тези гъби. Когато на сутринта извадих две, за да се размразят, цялата кухня започна да ухае. Бях решила да играят главна роля в един безглутенов киш, за който бях отделила и малко бейби спанак.
Има още
Думата дип определено не ми е любима, но не се сещам за по-добра. Защото това не са сосове – прекалено гъсти са. Може би разядки, но пак не съвсем. Така че останаха дипове.
Нямаше как да минем без тях на вечер на османската кухня. Въпросът беше само на кои ще се спра, понеже разнообразието е голямо. Избрах тези двата, защото и чушките и патладжаните са сред любимите ми зеленчуци, нищо че не са точно в сезона си.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както съм споделяла и преди, аз бях много злоядо дете. Нещата, които обичах в ранна детска възраст се броят на пъстите на едната ръка. И това съвсем естествено означава, че хранетето в детската градина и първите години в училищния стол беше истинско мъчение. Още ме втриса при спомена за фрикасе, грис или малеби.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 