Правилно прочетохте, с босилек. Той като цяло се асоциира със солени рецепти, най-вече от италианската кухня, но вкусът и ароматът му са със сладки отенъци, което го прави напълно подходящ за десерти.
Има още
Миналата есен купих един пакет талиателе с портокал. От любопитство най-вече, защото идея си нямах с какво мога да ги комбинирам. И така си престояха в шкафа половин година в очакване. Можеше и по-дълго да чакат, но преди цар няколко седмици влязох в Лидл. Това по принцип не ми се случва често, защото като цяло не пазарувам от големите вериги. Там обаче продават едно прекрасно масло със сол, което е идеално за филийка топъл хляб. И така от кутиите с масло тръгнах към касите, но погледът ми се отклони и фокусира върху пакет патешко филе. Не бях готвила преди и реших да опитам. Дори взех и замразени горски плодове, защото имам спомен от менютата в различни ресторанти, че на патешкото подхождат плодови сосове.
По пътя за вкъщи обаче се сетих, че една от най-известните рецепти е с портокали и точно в този момент ми светна напомняща лампичка за талиателете. Имало, значи, с какво да ги съчетая. След това набавих портокали от био земеделие, за да мога да ползвам кората без опасения и бях готова за експерименти.
Продукти (за 2 порции)
1 патешко филе (около 200 г)
1 чаша* прясно изцеден портокалов сок
Настърганата кора на 1 портокал
Почистените от ципи филета на същия портокал
2 с.л. коняк
1 и 1/2 с.л. кето карамел** (може да замените с кокосова или друга кафява захар)
1 – 1 и 1/2 с.л. кедрови ядки
120 г талиателе или друг вид паста
Пармезан за гарниране
* за размерите на мерителните чаши и лъжици вижте тук
** готова смес от https://keto-bg.com/
Приготвяне
Почистете патешкото филе от ципите (вижте на снимката), които може да го свият при готвене.
Нарежете кожата по диагонал с остър нож.
Сложете дълбок тиган с тежко дъно и капак на котлона и загрейте на средна степен без мазнина. Сложете филето с кожата надолу и готвене на затворен капак около 10 минути. От време на време проверявайте да не залепне. Кожата е мазна и тази мазнина ще се отдели при готвенето.
Обърнете и гответе още 5 – 6 минути под капак, след което пренесете в чиния и покрийте с фолио.
Ако отделената мазнина е повече от една – две супени лъжици, оставете само толкова и изхвърлете останалото. Деглазирайте тигана с портокаловия сок и добавете коняка, портокаловите филета, кедровите ядки.
Гответе докато сосът се сгъсти леко – около 5 минути – добавете половината портокалова кора и върнете филето в тигана. Гответе още 5 – 6 минути на малко по-слаб огън, като поливате месото със соса от време на време.
Когато приключите, отделете месото в чиния и покрийте с фолио за няколко минути. Похлупете соса, за да не изстива.
Междувременно сварете пастата в подсолена вода според указанията на пакета (на моята й трябваха 2 – 3 минути).
Разпределете пастата в чиниите за сервиране. Нарежете месото на тънки филийки и разделете между двете порции. Полейте с топлия сос и гарнирайте с останалата портокалова кора и люспи пармезан.
Великден мина и след него останаха варени яйца. Един от най-приятните начин да ги оползотворите е да ги вложите в салати, като тази. Тя е поредното ястие от групата „салата за основно ядене“. То е вкусно и лесно за приготвяне. Яде се студено, което го прави идеално за обяд на път или в офиса. Салата напомня картофена, но всъщност е с карфиол. Това я прави нисковъглехидратна и горе-долу кето съвместима. В този момент мога почти да видя разочарованието на лицата на любителите на картофи. Но, не бързайте да съдите, преди да сте опитали.
Има още
Великден е след два дни. Агнешкото търпеливо чака в хладилника да му дойде времето да бъде принесено в жертва на добрия вкус. За разлика от традицията, аз предпочитам бут, не плешка и не правя дроб сарма – за мен пресни картофки или аспержи са много по-добра гарнитура.
Има още
Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Започвам с едно уточнение по името. Тортийя (tortilla) се наричат две доста различни неща. По-масово познатото е плоският латиноамерикански хляб, който в оригинал се прави от царевица. По-малко познатото е именно испанският омлет с картофи. Не един и двама чужденици са си поръчвали тортийя в Испания и са оставали изненадани (къде приятно, къде не толкова) от това, което им сервират.
Има още
Сладкиш с боб? Да, има такова животно. И освен това е много вкусно. Адзуки е вид дребен червен боб с японски корени, който е естествено сладък. В родината му много често го влагат в десерти, като обикновено е придружен от брашно от сладък ориз (mochiko). To e лепкаво и лесно за оформяне, без сладкишите да се разпадат. За съжаление, намерих такова само в Амазон, срещу скромната сума от 41 $ за килограм плюс доставка.
Понеже бях твърдо решена да не се отказвам, започнах да търся заместители. Оказа се, че тапиоката е много подходяща и затова реших да пробвам със смес 50 на 50 брашно от бял ориз и нишесте от тапиока.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Маслените бисквити, познати още като шортбред и различните им вариации са ми много любими. Имам 6 публикувани рецепти, включително една солена.
Маслени бисквити с шам фъстък, кардамон и рози
Маслени сладки с череши и кардамон
Соленки с маслини и сушени домати
Маслени бисквити с листа от рози
Шортбред с шамфъстък, шоколад и морска сол
Спокойно мога да кажа, че това е една от темите, по които съм експериментирала най-много. И ако се питате защо ми е трябвал още един експеримент – ето я причината: невероятният шоколад с лимон, джинджифил и куркума на Benjamiissimo ми даде идея за глазура, която трябваше да „прикача“ на нещо. Точно бях направила мъфини с моркови и не исках да правя още една партида толкова скоро. Но се сетих за маслените бисквити с розови листа, които са с глазура и това реши въпроса.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 