Кокосовата панакота е една от най-любимите ми теми. Публикувала съм три рецепти – с малини, с бъз и малини и с манго. Това ястие е много благодатно, защото вложените аромати и/или плодове могат да го направят различно всеки път. В главата ми вече се върти следващата идея – шоколадова панакота с етерично масло от див портокал.
Освен това е най-, ама наистина най-лесния десерт, който можете да направите.
Има още
Когато миналата година за пръв път взех ревен, разгледах информацията за него и основните рецепти. От там разбрах, че комбинацията с ягоди е класика. Тогава я пропуснах, но тази година беше твърдо в списъка. Има много варианти за десет с ревен и ягоди – кекс, галет, пай, тарт и други. Аз реших да направя кръмбъл с бадемово брашно и филирани бадеми.
Има още
Миналата година за пръв път готвих с ревен. Пакетът беше от Лидл, внесен от Господ знае къде, с недобро качество и се наложи да изхвърля почти половината. Но остана достатъчно за един кекс. Тази година видях, че Кулинарен градинар предлага ревен на фермерския пазар и дори не помислих за Лидл.
Има още
Сладкиш с боб? Да, има такова животно. И освен това е много вкусно. Адзуки е вид дребен червен боб с японски корени, който е естествено сладък. В родината му много често го влагат в десерти, като обикновено е придружен от брашно от сладък ориз (mochiko). To e лепкаво и лесно за оформяне, без сладкишите да се разпадат. За съжаление, намерих такова само в Амазон, срещу скромната сума от 41 $ за килограм плюс доставка.
Понеже бях твърдо решена да не се отказвам, започнах да търся заместители. Оказа се, че тапиоката е много подходяща и затова реших да пробвам със смес 50 на 50 брашно от бял ориз и нишесте от тапиока.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Великден е след по-малко от месец. Освен яйца, агнешко и козунаци, едно от първите неща, което изниква в ума ми е великденският заек. И как няма, като всички магазини са пълни с шоколадови зайци. Тук обаче става дума не за пухкавия дългоушко, а за неговата любима храна – морковите.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 