Аз съм от тази част на човечеството, която обича субпродукти (или дреболии). Правя изключение за шкембе и бъбреци, но всичко останало е добре дошло на масата ми. И телешкият език (когато успея да намеря хубав, от източник, на който вярвам) се ползва с голямо предимство. Добре сготвен, той е крехък и се топи в устата. Може да се яде дори студен, но аз предпочитам да го сотирам в малко масло преди сервиране.
Има още
Помните ли шипковото брашно? С негово участие станаха едни много хубави сладки, както и изключително сполучлива версия на веган безглутеновия хляб, за която писах във ФБ и Инстаграм. Още тогава имах идея да направя един кекс с глазура от шипковия мармалад на Хармоника (този, който е с петмез от червено цвекло). Е, дойде му времето.
Има още
Много обичам морска храна. Не че не може да се яде октопод и през зимата, но някак го свързвам с морето и лятото. Също като мидите, например. Тази рецепта е моят опит да кажа на лятото – не си отивай, остани поне още малко. Изгубена кауза, разбира се – нищо не може да спре хода на сезоните. Но пък едно ястие с аромат на море може да поддържа илюзията, макар и за кратко. Ако и вие гледате с тъга как дните стават по-кратки и сутрините и вечерите по-студени, подарете си малко слънце и топлина с тази рецепта с изявен средиземноморски привкус.
Има още
Както писах преди няколко седмици – сдобих се с книга за аюрведа. Подправките са ми слабо място и затова започнах от тях и приготвих 4 смеси – сладка, балансирана (сатвична), успокояваща и енергизираща. Сладката вече съм я полазвала няколко пъти, енергизиращата също. Дойде време на балансираната. За нея избрах една рецепта, която е базирана на същата книга за аюрведична кухня.
Има още
Днес е празник (22 септември) и по този повод се излежавах до късно. Нямах намерение да правя нищо специално за закуска – просто вариант на стандартното смути, което обикновено „ям“ през седмицата. Обаче лека-полека се зароди някаква идея за палачинки, бананови палачинки и реших да й дам шанс – почивен ден, пък и празник е все пак.
Има още
Мммдаа, дните са все още топли, но с хладните сутрини и вечери септември ни напомня, че в името му има „Р“ и лятото вече е за гърба ни. С настъпването на есента идват различни зеленчуци и плодове, а с тях и нови възможности за разнообразие на масата.
Има още
Открих първообраза на тази рецепта преди години в http://www.1001recepti.com/. Много ми хареса, но както винаги, направих няколко промени. След това,преди около година я споделих с приятелка и тя ми каза, че е добавила моркови и резултатът бил прекрасен. Затова, когато режих да я направя сега, и аз сложих моркови и мога да потвърдя нейното заключение.
Има още
Имаше време, преди години, когато изобщо не разбирах защо някой ще иска да пече цяло парче месо и после ще го реже. Но това е отдавна е миналото. След първия опит в тази посока ми стана съвършено ясно какви са причините – по-добър вкус, повече сочност. Сега, когато пека месо, много рядко правя котлети или пържоли. Обикновено е бон филе или контра филе, изпечено цяло и поднесено със сос от соковете.
Днешната рецепта е точно такава и към месото имаме едно друго любимо мое ястие – рагу от гъби. Комбинацията може да е малко тежичка, но пък е неустоимо вкусна и ароматна.
Има още
Някои рецепти си имат история. Тази е от тях. Преди няколко години бях на фирмено обучение в централа на компанията, за която работя, в покрайнините на Париж. Доста неприветливо място, буквално по средата на нищото, заобиколено от малки градчета (по-скоро селца). Всеки, който е бил на нещо такова, ще ме разбере. Цял ден си затворен в стая с други хора и слушаш разни неща, които, в идеалния случай, ще ти бъдат от полза някой ден. Обядът е в стола и общо взето се понася. Когато в 6 следобед излезеш от стаята, не те свърта на едно място. Едната вечер, заедно с няколко колеги тръгнахме да търсим местен ресторант, препоръчан в Trip Advisor. След около 40 минути лутане го намерихме. Изобщо не беше каквото очаквах. Малко (по спомени 6 – 7 маси) и много скромно. Собственикът по съвместителство беше готвач, снабдител и сервитьор и… нямаше меню. Човекът (с корени в Северна Африка) любезно ни обясни, че никога не планира. Просто отива сутринта на пазара, купува каквото му хареса и след това решава какво да сготви с покупките. Каза, че няма да се обиди, ако решим да не оставаме. Ние обаче останахме. Някои (като мен) от любопитство, други – защото не им се обикаляше в търсене на друго място.
Има още
Хайде и аз да се отчета с едни смокини 😃. Много ги обичам, но когато са наистина узрели не траят повече от ден, затова обикновено купувам няколко, които се изяждатпочти веднага. Много мислих какво да бъде. Десертите тип торта отпаднаха първи. Най-вече защото в последния месец направих три (Морковена, Шарлота и Френска) и замислям четвърта. Пък и ми се искаше да е нещо по-бързо, лесно и неангажиращо.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 