Имате ли още варени яйца от Великден? Аз имам и затова за обяд вчера направих тази много вкусна салата. Тя е изключително богата на фибри, микроелементи и витамини, защото в нея си дават среща продукти, които е добре да присъстват във всяко меню. Вписва се прекрасно в любимия ми модел „салата за основно ядене“ и е подходяща за хранене на път/пикник/в офиса, понеже се яде студена.
Има още
Правилно прочетохте, с босилек. Той като цяло се асоциира със солени рецепти, най-вече от италианската кухня, но вкусът и ароматът му са със сладки отенъци, което го прави напълно подходящ за десерти.
Има още
Великден мина и след него останаха варени яйца. Един от най-приятните начин да ги оползотворите е да ги вложите в салати, като тази. Тя е поредното ястие от групата „салата за основно ядене“. То е вкусно и лесно за приготвяне. Яде се студено, което го прави идеално за обяд на път или в офиса. Салата напомня картофена, но всъщност е с карфиол. Това я прави нисковъглехидратна и горе-долу кето съвместима. В този момент мога почти да видя разочарованието на лицата на любителите на картофи. Но, не бързайте да съдите, преди да сте опитали.
Има още
Великден е след два дни. Агнешкото търпеливо чака в хладилника да му дойде времето да бъде принесено в жертва на добрия вкус. За разлика от традицията, аз предпочитам бут, не плешка и не правя дроб сарма – за мен пресни картофки или аспержи са много по-добра гарнитура.
Има още
Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Започвам с едно уточнение по името. Тортийя (tortilla) се наричат две доста различни неща. По-масово познатото е плоският латиноамерикански хляб, който в оригинал се прави от царевица. По-малко познатото е именно испанският омлет с картофи. Не един и двама чужденици са си поръчвали тортийя в Испания и са оставали изненадани (къде приятно, къде не толкова) от това, което им сервират.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Маслените бисквити, познати още като шортбред и различните им вариации са ми много любими. Имам 6 публикувани рецепти, включително една солена.
Маслени бисквити с шам фъстък, кардамон и рози
Маслени сладки с череши и кардамон
Соленки с маслини и сушени домати
Маслени бисквити с листа от рози
Шортбред с шамфъстък, шоколад и морска сол
Спокойно мога да кажа, че това е една от темите, по които съм експериментирала най-много. И ако се питате защо ми е трябвал още един експеримент – ето я причината: невероятният шоколад с лимон, джинджифил и куркума на Benjamiissimo ми даде идея за глазура, която трябваше да „прикача“ на нещо. Точно бях направила мъфини с моркови и не исках да правя още една партида толкова скоро. Но се сетих за маслените бисквити с розови листа, които са с глазура и това реши въпроса.
Има още
Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 