Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още →