Миналата година за пръв път готвих с ревен. Пакетът беше от Лидл, внесен от Господ знае къде, с недобро качество и се наложи да изхвърля почти половината. Но остана достатъчно за един кекс. Тази година видях, че Кулинарен градинар предлага ревен на фермерския пазар и дори не помислих за Лидл.
Има още
Сладкиш с боб? Да, има такова животно. И освен това е много вкусно. Адзуки е вид дребен червен боб с японски корени, който е естествено сладък. В родината му много често го влагат в десерти, като обикновено е придружен от брашно от сладък ориз (mochiko). To e лепкаво и лесно за оформяне, без сладкишите да се разпадат. За съжаление, намерих такова само в Амазон, срещу скромната сума от 41 $ за килограм плюс доставка.
Понеже бях твърдо решена да не се отказвам, започнах да търся заместители. Оказа се, че тапиоката е много подходяща и затова реших да пробвам със смес 50 на 50 брашно от бял ориз и нишесте от тапиока.
Има още
Винаги съм харесвала квасения хляб. Просто вкусът му е различен. Да не говорим за красотата отвътре. В редките случаи, когато взимам хляб от традиционно брашно, той винаги е квасен. Но, защото наистина е рядко, никога не съм се изкушавала да си го направя. Дори не знаех, че има безглутенов квас, което си е направо срам, защото няма какво да спре зърнени продукти без глутен да ферментират, ако им се предоставят благоприятни условия.
Преди няколко седмици публикувах различни хлебни експерименти и една дама коментира, че би трябвало да станат добре и с квас. И това ме накара да се замисля и да започна да търся. Намерих примерни рецепти за захващане на квас със сорго и просо и понеже имах и от двете, реших да ги смеся. Процесът взех от https://glutenfreeonashoestring.com/, но той е много стандартен и не се различава от останалите източници.
Има още
Аспержите са в сезон и нямаше как да ги пропусна. Купих ги заедно с брюкселското зеле и това някак определи, че ще ги сготвя заедно. Понеже предната седмица вече бях правила киш, сега трябваше да е нещо различно. Фурната ми се стори добра идея и добавих от пресните картофки, които вече очакваха съдбата си.
Има още
Великден е след по-малко от месец. Освен яйца, агнешко и козунаци, едно от първите неща, което изниква в ума ми е великденският заек. И как няма, като всички магазини са пълни с шоколадови зайци. Тук обаче става дума не за пухкавия дългоушко, а за неговата любима храна – морковите.
Има още
Това е един от най-лесните десерти и може би затова доста го пренебрегвам. Публикувала съм само една такава рецепта и то преди почти една година. Не съм сигурна какво точно ме подсети и защо реших точно сега пак да направя, но важното е, че стана наистина много хубав и освен това е с ягоди, които сега навлизат в сезон.
Има още
Думата дип определено не ми е любима, но не се сещам за по-добра. Защото това не са сосове – прекалено гъсти са. Може би разядки, но пак не съвсем. Така че останаха дипове.
Нямаше как да минем без тях на вечер на османската кухня. Въпросът беше само на кои ще се спра, понеже разнообразието е голямо. Избрах тези двата, защото и чушките и патладжаните са сред любимите ми зеленчуци, нищо че не са точно в сезона си.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Обновена на 23 ноември 2021. Промените са в процеса на приготвяне.
Преди малко по-малко от година публикувах две рецепти за хляб. И двете бяха плод на няколко години четене, пробване и адаптиране на рецепти. Но и двете не бяха идеални. Едната, защото е с яйца, а според мен те нямат място в хляба. Другата, защото (макар и не винаги) имаше проблем с равномерното изпичане в дълбочина. Но все пак бяха прилични безглутенови рецепти за хляб (както се казва и публикацията).
От тогава до сега измина немного време, но през тези месеци аз намерих още по-добра и по-проста рецепта за хляб – само брашна, бакпулвер, хуск на прах, сол и вода. Писах за нея в Инстаграм и ФБ, но не и отредих специална публикация тук. В нея няма яйца и няма проблем с изпичането. След като бях стигнала до тук, естествената следваща крачка беше да опитам да го направя по-ниско въглехидратен. Ако се чудите защо – ами, защото предпочитам въглехидратите да ги приемам под формата на шоколад, например.
Има още
