Веднага си признавам, че обичам пастет. И от гъши дроб обичам и не мога да се спра, акар да знам колко ще ми бъде тежко след това. Този обаче е от пилешки, който не само се намира лесно, но и е доста по-изгоден.
Добавям му портвайн, лимонова мащерка и индийско орехче, които го правят неустоим. А за сервиране му направих чътни от горски плодове с червен лук и препечени филийки домашен хляб по рецептата с бадемово брашно.
Има още
Започвам с едно уточнение по името. Тортийя (tortilla) се наричат две доста различни неща. По-масово познатото е плоският латиноамерикански хляб, който в оригинал се прави от царевица. По-малко познатото е именно испанският омлет с картофи. Не един и двама чужденици са си поръчвали тортийя в Испания и са оставали изненадани (къде приятно, къде не толкова) от това, което им сервират.
Има още
Това е една изключително добра пролетна рецепта, по идея на Food.Feels.Home. Много напомня на лозовите сарми, но за разлика от лозовите листа лападът е значително по-мек и няма да попаднете на трудни за сдъвкване места.
Още щом видях идеята, беше ясно, че ще направя нещо подобно. Замених копривата (която не обичам) със спанак, булгура с елда и челядинките с манатарки. Гарнирах с цедено козе кисело мляко и веган песто от босилек и левруда.
Има още
Както често се случва през последната година, влязох в един от любимите ми магазини – Тегел – и си излязох от там с порцеланов супник (който, слава Богу, ме изчака да се наканя да го купя и да го снимам с пролетната супа) и 3 чаши на столче в много приятен бледо син нюанс.
За чашите ми се искаше да направя нещо със зелен цвят. С матча. Намерих рецепта, която обещаваше, че кокосова сметана, разбита с матча и пудра захар, ще бъде достатъчно лека и ефирна и ще остане на повърхността на чаша ядково мляко. Е, не стана. Разбитата сметана плавно и безславно потъна на дъното. Не ми оставаше друго, освен да разбъркам и да се насладя на трите порции, които на вкус бяха прекрасни.
Има още
Пролетта е времето на всички ядливи зелени треви. Някои, като спанака, се намират и през останалите сезони, но лапад, киселец, коприва и манголд има само сега и е грехота да се пропусне такава възможност, защото те са много ценни храни. Аз така и не се научих да харесвам копривата (макар майка ми да се пробва още в ранните ми детски години), затова тя не попадна в списъка.
Има още
Както писах в поста за пълнения лук, и тази рецепта беше в списъка за вечерта на османската кухня. Всъщност нея избрах първа, защото търсех нещо без месо.
Нямам ясен спомен дали съм яла бакла преди. Помня само, че баба ми имаше насадена в градината и аз и помагах понякога да я чисти от шушулките. Понеже като дете бях много злояда, най-вероятно никога не съм я опитвала.
Има още
Миналия септември прекарахме едни прекрасни 4 дни в Истанбул. На летището, докато чакахме да дойде време за полета, видях тази книга за мезета.
И, както се вижда, минаха повече от 6 месеца, преди да я употребя по предназначение.
Има още
Навън е студено, даже прехвърча сняг. Обаче е втората половина на март и аз съм твърдо решена в кухнята да е пролетно.
Не спазвам постите – не в пълния им вариант. Но докато траят, няма да ям месо и ще се огранича до риба, яйца и зеленчуци с малко млечни. Което значи, че в следващите седмци, ще ви занимавам предимно с такива рецепти.
Има още
Баницата е едно от нещата, които ми липсват понякога, откакто реших да огранича глутена. Правя изключение веднъж – дваж годишно за тези любимци, но като цяло баницата не е част от менюто. Затова, когато преди време видях едни банички с агнешко и грах и след като авторката ме предизвика да си разточа домашни безглутенови кори, идеята сериозно се загнезди и започнах да търся.
Има още
Щипка смях и лъжица любов 