Миналата година, когато бяхме в Корфу, Жорже ми подари една книга с традиционни гръцки десерти – The Greek book of sweets на Стелиос Парлиарос. В нея има и рецепта за портокалопита, която е доста различна от другите, които циркулират в пространството. В неговата версия няма готови кори за баница, a тестото е с бадемово и царевично брашно.
Има още
Вдъхновението за тази рецепта дойде от един какаов кейк с бира и портокали. Да, знам, че на пръв поглед нямат нищо общо, но на втори не е така. Замених какаото с прах от лиофилизирани малини, портокаловия сок със сготвени и прецедени малини и бирата с разреден малинов ликьор от 2 Лета (който признавам, че купих основно за такива цели). Вместо масло сложих зехтин, вместо мляко пресечено с лимонов сок – скир и вместо пшенично брашно – смес от елда и лупина. И захарта отпадна, заменена от еритритол. Но запазих пропорциите и замените са с продукти с подобно поведение при печене.
Има още
От дете обичам качамак. Още помня този на баба ми, който се режеше с конец. Добавяме малко сиренце и масло с червен пипер – истинска фантазия. Когато години по-късно опитах полента се изненадах колко подобни са на вкус. Вече не се изненадвам – светът е едно голямо село и това е прекрасно, защото означава, че нещата, които ни свързват са много.
Има още
Зелникът е считан за едно от традиционните български ястия. В зависимост от района и интерпретацията плънката му варира значително. В някои случаи присъства зеле в други просто зеленолистни. В повечето случаи има праз. Може да се каже, че това ми беше изходната точка за това ястие.
Има още
Отдавна не бях правила нещо шоколадово, но преглед на шкафа ми напомни за един пакет боб адзуки, с който имах намерение да направя брауни и явно му беше дошло времето. В последния момент реших вместо цял сладкиш да са бисквити с консистенцията на брауни.
Има още
Този пост е за елдата. Често пренебрегвана и подминавана тя заслужава много повече внимание. Елдата е естествено безглуенова и има много по-добър хранителен профил от пшеницата. Може да се влага в печива и да замества ориза в пълнежи за сарми, чушки и други.
Някои хора не харесват специфичния й аромат. В печива той се тушира лесно с аромати като канела и ванилия. Когато се ползват цели зърна, това става с накисване и готвене на сух тиган за няколко минути.
Има още
Днес беше първото истинск готвене за годината. Мислех да са сарми, понеже така и не успях преди Нова Година, но се оказа, че липсват важни продукти. Имах обаче останала половин тиква и за част от нея намерих инересна рецепта в http://www.epicurious.com. Увеичих количеството тиква, добавих малко печен чесън и чоризо (може да пропуснете) и замених майораната със салвия, понеже според мен тя е най-добрата подправка за тиква.
Има още
Класика за Коледа – медени сладки с джинджифил. Меки и ароматни след изпичане. Все така ароматни, но вече крехки и леко хрупкави на следващия ден. Идеални с чаша горещ шоколад, кафе или чай, но също и за подарък на близки и приятели.
Има още
Коледа е време за тиквеник. Днес ви предлагам този обогатен вариант, в който има още ябълки, дюли, орехи и сушени червени боровинки, подкрепени от канела, кардамон и индийско орехче. Ароматът му се носи из кухнята с дни.
Има още
Още един любим есенен плод – райската ябълка. Често подценявана, поради предразсъдъци, но изключително вкусна, особено ако изберете правилния сорт за рецептата си. Аз лично предпочитам фую – леко сплескани, с малко танини и са сладки преди да презреят и омекнат. Идеални са както за пюрирне, така и за изрязване на докорации.
Има още
