След почти месец прекъсване вчера беше първият ми работен ден. Имам много за наваксване и нямах време да сготвя нещо сериозно. За обяд имаше пилешка супа, но за вечеря трябваше да измисля нещо бързо с налични продукти. И така се стигна до салатата, която ви предлагам днес. Вкусна, свежа, много бърза за приготвяне.
Миналата година си донесох замразени бланширани кестени от Португалия, понеже качеството на тези, които намерихме по пазарите и магазините беше ужасяващо – до 50% брак. Имам още и, понеже са в сезон, сега е моментът да ги сготвя.
След импровизацията с говежди дроб търсех други идеи с кестени и попаднах на гъста супа с леща, за която се твърдеше, че е италианска. Супата винаги е добра идея, особено в този сезон и реших да пробвам.
Напаснах леко към наличните продукти и се получи много хубава. Гъста и засищаща, почти като яхния, тази супа спокойно може да се сервира като основно ястие. С изключение на кестените всички останали продукти са стандартни и може да се намерят във всяка кухня.
Продукти (за 5 порции)
200 г леща, накисната за поне 8 часа
2 с.л. зехтин
250 г праз, нарязан на дребно
2 скилидки чесън
150 г моркови, нарязани на кубчета
30 г целина, нарязана на кубчета
2 – 3 с.л. доматено пюре
600 мл бульон по избор
2 дафинови листа
1/2 чаша (120 мл) стебла и листа селъри, нарязани на дребно – аз бях взела глава целина със стебла и листа и ползвах тях
150 г сготвени кестени
сол и черен пипер на вкус
Приготвяне
В достатъчно голяма тенджера загрейте зехтина на средна степен на котлона. Добавете праза и задушете до омекване. Добавете чесъна и разбъркайте.
Добавете морковите и целината и разбъркайте. Гответе минута-две и добавете доматеното пюре. Разбъркайте. Добавете дафиновия лист, подправете със сол и черен пипер и гответе 5 минути.
Добавете бульона и лещата. Изчакайте да заври, намалете до къкрене, похлупете и гответе до почти пълно сваряване на лещата – около 15 минути. Ако е необходимо, добавете вода – супата трябва да е гъста, но все пак е супа. Добавете кестените и стеблата и листата селъри. Гответе 3 – 5 минути и свалете от котлона.
Преди няколко съботи имах късмета да намеря говежди дроб в магазина на Чифлик Ливади, Късмет, понеже го доставят през седмицата и обикновено до събота е свършил. Прибрахме го във фризера и там си остана досега.
Първото нещо, което сготвих след малко над седмици почивка, наложена по здравословни причини. Имах два дълги и тънки патладжана, които или трябваше да сготвя, или да прежаля.
Избрах да е просто и бързо, но без да жертвам вкуса. Тази рецепта е точно такава – отнема много малко време и усилия, а резултатът е невероятно вкусен и ароматен.
Правих стекове от целина преди почти 2 години. Много ми харесаха и нямам обяснение защо не направих отново. На фермерския пазар имаше целина и това ме наведе на мисълта. Речено – сторено. Само трябваше да реша с какъв сос или гарнитура да ги направя.
Пак от фермерския пазар взех и земна ябълка и много ми се искаше да пробвам нещо различно с нея. Затова потърсих и намерих една идея за сос. И така се появи тази рецепта.
Вчера видях един коментар, според който кюфтето било героят на сезона. Сигурно е така, защото, напълно неповлияна от външни фактори (понеже не гледам Мастър Шеф), за втори път в рамките на по-малко от месец миналата седмица направих кюфтета.
За пръв път готвя ряпа като главен герой в ястието. Преди съм я ползвала основно като гарнитура на печено месо и понеже не бях сигурна как ще стане, заложих на по-сигурното и сложих и същото количество картофи. Празът влезе по средата, като плънка, между два слоя картофи и ряпа. За спойка направих бешамел, обогатен със заквасена сметана и синьо сирене. Резултатът беше УАУ 😀.
Комбинацията от тиква и мисо пробвах по-рано тази година с паста и много ми хареса. Така че, когато излязоха новите тикви, едно от първите неща, за които помислих, беше как да ги съчетая отново. Крем супата ми се видя много добра и бърза за изпълнение идея.
Преди почти 20 години опитах традиционната домашно приготвена родопска трахана. Още помня колко неприятен вкус имаше и затова така и не разбирах възторга на много хора в социалните мрежи. Преди няколко седмици, моя позната, която е кулинар и гурман спомена трахана и се оказа, че тя също не харесва нашата, но много харесва гръцката.