Днес беше първото истинск готвене за годината. Мислех да са сарми, понеже така и не успях преди Нова Година, но се оказа, че липсват важни продукти. Имах обаче останала половин тиква и за част от нея намерих инересна рецепта в http://www.epicurious.com. Увеичих количеството тиква, добавих малко печен чесън и чоризо (може да пропуснете) и замених майораната със салвия, понеже според мен тя е най-добрата подправка за тиква.
Коледа е време за тиквеник. Днес ви предлагам този обогатен вариант, в който има още ябълки, дюли, орехи и сушени червени боровинки, подкрепени от канела, кардамон и индийско орехче. Ароматът му се носи из кухнята с дни.
След яхнията с дюли и сини сливи реших да проверя как стои въпросът с ябълките. Свинско с ябълки е (почти) класика. Пълнеж за пиле или пуйка с ябълки и кестени – също. И защо тогава да не пробвам и яхния?
Тази седмица получих ранен коледен подарък от Канап – кутия с два пакета ръчно точени кори за баница. С втория може би ще направя някоя от по-класическите рецепти, но за този исках нещо наистина нестандартно. Като тази баница с пуешко и кореноплодни.
Има ли такова нещо като фюжън яхния? Не знам, но мисля, че тази отговаря на критериите. В нея френската класика beouf bourguignon среща персийската класика khoresh-e-beh. Сигурна съм, че за някои хора да посегнеш и да промениш класическа рецепта е светотатство. Това предложение е за тези, които имат желание да опитват нови неща.
Напоследък се опитвам да следвам правилото 30-30-3, за което чух от Надя Петрова. Най-просто казано, това означава 30 г протеин на хранене (всъщност по 1 г на телесно тегло, така че общото количество може да е по-малко), 30 г фибри на ден и 3 ферментирали храни (ако взимате пробиотик, може и без тях). Харесах идеята, понеже не е рестриктивен режим, а по-скоро напомняне, кое е важно да се включи в менюто.
На последния фермерски пазар намерих едни прекрасни, големи и месести червени чушки, които просто плачеха за едно хубаво есенно ястие. Като балканската класика пълнени чушки. Няма да влизам в темата чия е, понеже това е без значение. Всяка държава си има специфики в рецептите и разнообразието само ни обогатява, така че излезте от клишето и погледнете в чинията на съседа. Или пък си направете нещо различно, облягайки се на съществуващите рецепти, както направих аз.
Причината тиквата да е един от любимите ми зеленчуци е, че е толкова многолика и приложима във всякакви рецепти, както солени, така и сладки. Днес ви предлагам едно сладко изкушение без готвене (изключая предварителното печене на тиквата и разтапянето на какаовата маса). Приготвя се изключително бързо и много добре се съхранява в хладилник, в случай че ви остане.
В този мус няма белтъци. Освен шоколада и тиквата има скир и мед. Резултатът е много плътен и много наситено шоколадов, без да е натрапчиво сладък. Последното лесно се коригира с малко мед за сервиране.
Подправих с любимите ми тиквени подправки – канела и индийско орехче – но може да се добавят още джинджифил, карамфил, кардамон и т.н. според вкуса ви.
Продукти (за 5 порции)
150 г неподсладена какаова паста (може да замените с тъмен шоколад, но в такъв случай намалете или не добавяйте мед)
10 г кокосово масло
260 г скир (може да замените с рикота, кремообразна извара или добре отцедено кисело мляко)
240 г печена тиква
125 г мед (може да е повече или по-малко, в зависмост от сладостта на тиквата)
1 – 2 ч.л. канела
щедра щипка прясно насъргано индийско орехче
160 г печена тиква, нарязана на кубчета
мед и натрошени орехи за сервиране
Приготвяне
В съд на водна баня загрейте какаовата паста с кокосовото масло. Внимавайте водата под съда да не завира, за да не се пресече шоколада. Разбъркайте до получаване на гладка лъскава смес и оставете на страна, да се охлади леко.
През това време в блендер смесете скира, 240 г тиква и меда. Добавете подправките и блендирайте до консистенция на нежно пюре. Добавете на части към разтопената какаова маса и разбийте на ръка или с миксер до хомогенизиране. Прехвърлете в подходящи съдчета за сервиране и приберете в хладилника.
Преди сервиране гарнирайте с кубчета печена тиква, натрошени орехи и още мед (по желание)
Оригиналът на тази рецепта е от вътрешността на Португалия, отвъд възвишенията по атлантическото крайбрежие (оттам transmontana или отвъд планината). Тази версия е модифицирана, както като състав, така и като начин на приготвяне.
Времето навън е точно като за една сгряваща богата яхния с хубаво месо и кестени. Ако все още не сте пробвали основно ястие с кестени – време е. вкусът им много приятно се вписва в ястията, особенотези с телешко или говеждо. В момента планирам и една друга идея, която ще ви споделя следващата седмица, ако мине домашно одобрение.