Има ли такова нещо като фюжън яхния? Не знам, но мисля, че тази отговаря на критериите. В нея френската класика beouf bourguignon среща персийската класика khoresh-e-beh. Сигурна съм, че за някои хора да посегнеш и да промениш класическа рецепта е светотатство. Това предложение е за тези, които имат желание да опитват нови неща.
Скучно име, но не можах да измисля по-добро за тези грозновати, но много вкусни и ароматни рошльовци от ябълки, круши и дюли с флейкс от елда и протеин от тиквено семе. Добавих червени боровинки и орехи, плюс яйца за спойка и мадейра, канела и ванилия за аромат.
Напоследък се опитвам да следвам правилото 30-30-3, за което чух от Надя Петрова. Най-просто казано, това означава 30 г протеин на хранене (всъщност по 1 г на телесно тегло, така че общото количество може да е по-малко), 30 г фибри на ден и 3 ферментирали храни (ако взимате пробиотик, може и без тях). Харесах идеята, понеже не е рестриктивен режим, а по-скоро напомняне, кое е важно да се включи в менюто.
На последния фермерски пазар намерих едни прекрасни, големи и месести червени чушки, които просто плачеха за едно хубаво есенно ястие. Като балканската класика пълнени чушки. Няма да влизам в темата чия е, понеже това е без значение. Всяка държава си има специфики в рецептите и разнообразието само ни обогатява, така че излезте от клишето и погледнете в чинията на съседа. Или пък си направете нещо различно, облягайки се на съществуващите рецепти, както направих аз.
Не знам защо, но лично аз свързвам десертите брауни с есента. И обратното. Може би заради по-наситения им вкус, толкова подходящ за по-хладните дни. И понеже влязохме в сезона на едни от най-ароматните плодове, реших да пробвам едно по-нетипично приложение – тази рецепта е за брауни с пюре от дюли, което го прави още по-есенно.
Причината тиквата да е един от любимите ми зеленчуци е, че е толкова многолика и приложима във всякакви рецепти, както солени, така и сладки. Днес ви предлагам едно сладко изкушение без готвене (изключая предварителното печене на тиквата и разтапянето на какаовата маса). Приготвя се изключително бързо и много добре се съхранява в хладилник, в случай че ви остане.
В този мус няма белтъци. Освен шоколада и тиквата има скир и мед. Резултатът е много плътен и много наситено шоколадов, без да е натрапчиво сладък. Последното лесно се коригира с малко мед за сервиране.
Подправих с любимите ми тиквени подправки – канела и индийско орехче – но може да се добавят още джинджифил, карамфил, кардамон и т.н. според вкуса ви.
Продукти (за 5 порции)
150 г неподсладена какаова паста (може да замените с тъмен шоколад, но в такъв случай намалете или не добавяйте мед)
10 г кокосово масло
260 г скир (може да замените с рикота, кремообразна извара или добре отцедено кисело мляко)
240 г печена тиква
125 г мед (може да е повече или по-малко, в зависмост от сладостта на тиквата)
1 – 2 ч.л. канела
щедра щипка прясно насъргано индийско орехче
160 г печена тиква, нарязана на кубчета
мед и натрошени орехи за сервиране
Приготвяне
В съд на водна баня загрейте какаовата паста с кокосовото масло. Внимавайте водата под съда да не завира, за да не се пресече шоколада. Разбъркайте до получаване на гладка лъскава смес и оставете на страна, да се охлади леко.
През това време в блендер смесете скира, 240 г тиква и меда. Добавете подправките и блендирайте до консистенция на нежно пюре. Добавете на части към разтопената какаова маса и разбийте на ръка или с миксер до хомогенизиране. Прехвърлете в подходящи съдчета за сервиране и приберете в хладилника.
Преди сервиране гарнирайте с кубчета печена тиква, натрошени орехи и още мед (по желание)
Днес ви предлагам една топла есенна салата, за която можете да направите заготовки и да ускорите приготвянето. В нея имаме печени карфиол, червен лук и нахут (сварен предварително), върху подложка от тиквен хумус. Хумусът може да се приготви предварително и да се съхранява в хладилника 3 – 5 дни. Можете да го използвате като дип или както в тази рецепта – като канапе.
Колкото и да обичам лятото, нищо не излъчва уют така, както топлите есенни цветове. И топлите есенни печива. Като този кръмбъл с круши, ябълки, сливи и червени боровинки.
Ако не сте опитвали тиквен хумус, значи сега е моментът. В тази рецепта той е придружаващ, но много важен герой. Приготвя се като класическия, но с добавка от печена пасирана тиква и малко пушен пипер.
И ей така, сякаш на шега, дойде октомври. Сезонът на тиквите 🧡. Лично за мен той е един вид компенсация за отминаващото лято. Винаги го очаквам с нетърпение и с планове за нови ястия, които да пробвам. Първото е тази неустоимо вкусна пълнена тиква.